Ала всички тия кроежи и жажди, всички тия тънки пресметливости, тия хитрини и взаимни надлъгвания достигаха до него (Йоан Асен Втори) като през някаква гъста мъгла, далече, вън от света, в който живееше българският самодържец. Тъй малки и смешни му се струваха тия усилия, тия лъжи, измами и коварства, тая ненаситна алчност за надмощие, за надпреварвания, това себелюбие, което замрежваше погледа на людете с кървави облаци и ги караше да стискат юмруци в безсилна ярост.
Какво бяха усилията на човека, жалките му хитрини пред волята на Тогова, който с вечната си мъдрост управляваше света в законите на висшата истина и на висшата правда...
Само този, който си служеше с неговите оръжия, който се слагаше под неговата закрила - само той можеше да чака спокойно отредените му дни. Слугите а демона се издигаха в шеметни висоти и също тъй бързо падаха в шеметни глъбини. Не бе простено на праведника да взима тяхното оръжие и да се бори с тях.
Праведникът имаше само едно оръжие - Божията правда.
Защото тя му бе дарила Клокотница.
Защото тя бе изпълнила дълголетния блян на рода му.
И от нея сега той очакваше защита и закрила.
Из автентичния роман "Йоан Асен Втори" на Фани Попова-Мутафова, стр. 477.
Изображение: calendar.dir.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар