Quo vadis, jordanka?

Дипломирах се!

2012-01-06T22:25:00.000+02:00

Алелуя! По-добро е свършването на една работа, отколкото започването й!

След 5 години мъка, зор, кофти отношение от преподаватели, големи усилия, 6 явявания на СДП, 6 явявания на ТВМС, отлични оценки на изборни, бригада, легално и нелегално живеене в Студентски град, загубени приятелства, работа на 2 места и учене, работа на пълен работен ден и учене, 15 изпита в четвърти курс, 9 изборни последния семестър + ТВМС и какво ли още не, слава Богу се дипломирах :)))

2012-01-03T23:52:00.004+02:00

Често, за да живееш, е нужно повече мъжество, отколкото, за да умреш.

Виторио Алфиери (Vittorio Alfieri, 1749 - 1803) е италиански поет и драматург. Наричат го Наричат го "Бащата на италианската трагедия". Описва борците за свобода, пресъздава остри морални конфликти. Пише трагедии в рационалистичен дух със сюжети от античността и Средновековието.

Източници:
уикипедия; уикицитат; desktopinspirations.blogspot.com

Свидетелство

2011-12-12T22:49:00.000+02:00

Без да преразказвам, публикувам свидетелството на майка ми, за да се прослави Отец в Сина:

Здравейте,приятели! Бих искала от това място да свидетелствам и да прославя Бога. Преди 2 седмици ми беше направен скенер на малкия таз/страдам от меланом-рак на кожата/ и беше установено метастазно изменение на тъкан - лезия с размери 38 на 25мм на място, където не може да се оперира. Преди 2 дни отново ми беше направен и скенер и се оказа ,че лезията я няма - изчезнала е. Слава на нашия велик, всемогъщ и любящ Бог! Подобно изцеление ми се случва за 2 път - през юни имах мет.,увеличен лимфен възел и просто се стопи по време на интернет богослужение. Благодаря Ти, мили Боже!Вярвам, че ще бъда изцелена;Слава,слава,слава!

Ето за насърчение на всички ни стиховете от евангелието на Йоан, гл. 14:

12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.

13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.

14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

Праведникът имаше само едно оръжие - Божията правда

2011-11-14T23:39:00.003+02:00

Ала всички тия кроежи и жажди, всички тия тънки пресметливости, тия хитрини и взаимни надлъгвания достигаха до него (Йоан Асен Втори) като през някаква гъста мъгла, далече, вън от света, в който живееше българският самодържец. Тъй малки и смешни му се струваха тия усилия, тия лъжи, измами и коварства, тая ненаситна алчност за надмощие, за надпреварвания, това себелюбие, което замрежваше погледа на людете с кървави облаци и ги караше да стискат юмруци в безсилна ярост.

Какво бяха усилията на човека, жалките му хитрини пред волята на Тогова, който с вечната си мъдрост управляваше света в законите на висшата истина и на висшата правда...

Само този, който си служеше с неговите оръжия, който се слагаше под неговата закрила - само той можеше да чака спокойно отредените му дни. Слугите а демона се издигаха в шеметни висоти и също тъй бързо падаха в шеметни глъбини. Не бе простено на праведника да взима тяхното оръжие и да се бори с тях.

Праведникът имаше само едно оръжие - Божията правда.

Защото тя му бе дарила Клокотница.

Защото тя бе изпълнила дълголетния блян на рода му.

И от нея сега той очакваше защита и закрила.

Из автентичния роман "Йоан Асен Втори" на Фани Попова-Мутафова, стр. 477.

Изображение: calendar.dir.bg

Трите неща

2011-11-14T23:11:00.001+02:00

Трите неща

Валтер фон дер Фогелвайде
Walther von der Vogelweide
(ок. 1170 - ок. 1230)

Седях на камъка в тъга,
ногата сложил връз нога,
на нея лакътя си спрял
и на ръката си подпрял
брадичката си и страната.
Аз дълго мислих в тишината
защо живеем в този свят?
Отнигде не дойде ответ
как с три неща сдобил се бих,
все чужди на порока лих.
Намерих две - блага и чест,
но те вредят си често днес;
чак третото - "угодно Богу" -
допадна ми от вси най-много.
Нещата тия възжелах,
но нивга, нивга, зная, ах,
честта и вярата във Бога
и земните неща не могат
в сърце да си дадат обет,
те биват спъвани навред,
коварство дебне ги прикрито
и груба сила ги връхлита,
мирът и правото погиват,
за трите няма кът, додето
не оцелеят здрави двете.

Превод: Димитър Стоевски

Източник: автентичният роман "Йоан Асен Втори" на Фани Попова-Мутафова, издателство "Унискорп"

Изображение: http://darl.eu/dichter/vogelw_w/01.htm

Спешни номера

2011-10-17T18:36:00.001+03:00

Когато си тъжен - Йоан 14

Когато хората те предават - Псалм 27

Ако искаш да си плодоносен - Йоан 15

Когато си съгрешил - Псалм 51

Когато се тревожиш - Матей 6:19-34

Когато си в опасност - Псалм 91

Когато ти изглежда, че Бог е далеч - Псалм 139

Когато вярата ти има нужда от раздвижване - Евреи 11

Когато си самотен и уплашен - Псалм 23

Когато станеш рязък и критичен - 1 Коринтяни 13

Тайната на Павел за щастие - Колосяни 3:12-17

За да разбереш Християнството - 2 Коринтяни 5:15-19

Когато се чувстваш подтиснат и отхвърлен - Римляни 8:31

Когато искаш мир и почивка - Матей 11:25-30

Когато светът изглежда по-голям от Бог - Псалм 90

Когато искаш увереност - Римляни 8:1-30

Когато напускав дома, за да работиш или пътуваш - Псалм 121

Когато молитвите ти станат ограничени или егоистични - Псалм 67

За велико изобретение/възможност - Исая 55

Когато имаш нужда от смелост за някоя задача - Исус Навин 1

За това как да се разбираме с другите - Римляни 12

Когато мислиш за инвестиция и печалба - Марк 10

Когато си депресиран - Псалм 27

Когато нямаш пари - Псалм 37

Когато започнеш да губиш вярата си в хората - 1 Коринтяни 13

Когато хората изглеждат груби - Йоан 15

Ако си обезкуражен за работата си - Псалм 126

Когато откриеш, че светът се смалява, а ти порастваш - Псалм 19

Когато се бориш със страха - Псалм 34:7

За сигурност - Псалм 121:3

За увереност - Марк 8:35

За успокоение - Псалм 145:18

Спешните номера могат да се избират директно. Няма нужда от свързване с оператор. Всички линии към Небесата са отворени денонощно! Храни вярата си и съмнението ще умре от глад!

Източник: http://www.everythinginspirational.com/p/inspirational-wallpapers.html

Като музиката, която Давид свиреше на Саул

2011-08-13T13:41:00.003+03:00

Английският крал Джордж I имал проблеми със загубата на паметта си, както и със справянето със стреса. Той прочел в Библията историята за цар Саул и открил, че Саул е имал същите проблеми, с които и той се сблъсквал. Джордж разбрал, че Саул е преодолял своите проблеми като използвал специална музика. С тази история наум, крал Джодж поискал Георг Фридрих Хендел (който в Англия наричали Джордж Фредерик Хендъл) да напише някаква специална музика за него, която би му помогнала по същия начин, както музиката е помогнала на Саул. Хендел написал неговата Water Music (Музика на водата) точно за тази цел.

Архив с Музика на водата можете да свалите от тук -
Handel-Water Music-part 1
Handel-Water Music-part 2
Handel-Water Music-part 3

Най-популярната може би част от Музика на водата е:

Едно от може би най-популярните произведения на Хендел е оратория "Месия", която се свири често около Рождество Христово:

Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува

2011-07-02T19:49:00.001+03:00

... Бога... Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

Пътешествие на вяра. Инвестиция в бъдещето.

Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство". Без да отслабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, - обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава, уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

(Послание на апостол Павел до римляните, 4 глава)

източник на картинката: http://habitsforsmartpeople.com/content/2011/06/incorporating-faith-into-your-life/

Keep Jerusalem United Pledge

2011-06-21T22:14:00.000+03:00

Keep Jerusalem United Pledge

FYI read the copied text below:

In Bulgarian:

Global prayer initiative for a united Jerusalem under Jewish sovereignity according to the Word of God

The Israeli Defence minister calls it a a diplomatic tsunami hitting Israel this fall. Others have called it a Jewish black September.

A unilateral declaration of Palestinian statehood at the UN General Assembly in New York in September is gaining momentum. A number of Latin-American countries have already recognized a Palestinian state. On Long Friday Turkey joined the growing number of UN member states which are demanding a PA state. France has expressed its support to Abbas and is trying to coordinate with other EU nations . The UK is keeping all options open.

An Islamic Palestinian state according ot the 1949 armistice demarcation lines would consist of Samaria, Judea and East Jerusalem as its capital. After 44 years as the capital of Israel and a united city which has been open for people of all faith Jerusalem would again be closed under Islamic rule.

This is at stake:
If a recommendation to recognize a Palestinian state is brought to the UN General Assembly in September it is likely to receive qualified support. Fatah leader Mahmud Abbas believes that he already has 150 of the 192 votes secured for a UN recommendation.

Though a UN recommendation per-se could not declare a Palestinian state, it would have serious geo-political consequences. Many fear that a premature recognition of a PA state could ignite a new regional war in the same way as the German recognition of Croatia and Slovenia lead to the Yugoslav war (1991-1995). In the current upheavel in the Middle East a new regional war would immediately destabilize the global economy and international security.

A future Palestinian state with East Jerusalem ( including the Old City ) under Islamic rule would lead back to a situation similar to pre-1967 when no Jews could enter the Old City and pray at the Western Wall. Many synagogues were destroyed though the Jordanian government, which controlled the holy sites at the time, has always been considered to be a moderate regime and a Western ally. A new Palestinian state, under the influence of radical Islam, would create an even more volatile situation, similar to Taliban control of Buddhist holy sites in Afghanistan.

Mahmud Abbas from the moderate Fatah has made it clear that no Jews would be allowed to live in a future Palestinian state. This would in fact create a new Apartheid state, a new Judenfrei territory in the Middle East similar to the Nazi aspirations in Europe just one generation ago. It is clear from the charter of Hamas, now a coalition partner in the new Palestinian unity government, that there can be no final peace before all of Palestine is liberated from the infidels.

Hence no sustainable peace can be expected from a UN declaration of a Palestinina state but only a temporary ceasefire before the whole of Palestine is to be cleansed from the Jews.

The next few months will be decisive as how the UN member states will vote. Will the US use their veto? How will the EU member states vote? How will countries with large Bible believing constituencies in Africa, Asia and Latin America vote? Will your nation come against Israel or will you be among those who chose to align with God's purposes for His city? The choice is one between blessings or curse.

The word of God is very clear. Jerusalem is His city which he has promised with an eternal covenant to the Jewish people. As Nehemiah was rebuilding the walls of Jerusalem he was challenged with the enemies of Israel. He made a declaration which is true still to this day; you have no claim to her. Jerusalem is the eternal and undivided capital of Israel.

As people of God we are called to follow the example of Nehemiah and arise and build the walls of Jerusalem. In ancient time the walls made up the protection and security over a city. This is the time to rebuild the walls of Jerusalem through prayer and through strenghtening the historical truths and legal claim to Jerusalem. Please pray that your nation would not be among those who would try to divide up the land.

We call upon the people of God, worldwide to take a stand with Israel in the coming months, leading up to the vote in the UN General Assemby in mid September.

This is not about politics, this is about the Word of God but the political ramifications are dramatic. We are planing prayer efforts throughout this period with updates and prayer points. Please join us for Zions sake and for your own nations sake.

Pledge
We commit ourselves to pray for an open and united Jerusalem under Jewish sovereignty, according to International Law and the Word of God.

We will help convey this message to those in our sphere of influence and keep them updated with relevant news and updates.

We will support regular prayer meetings in our nation in order to align with God's purposes for our nation and for Jerusalem. We will issue a call for prayer during the months leading up to the opening week of the UN General Assembly, starting on 19th September, 2011.

Да бдим и да се молим, за да не паднем в изкушение

2011-05-30T02:23:00.001+03:00

Светът се е променил, ежедневието се е променило, всичко се е променило. Дори аз съм се променила. Промяната е неминуема, но се стряскам като се замисля.
Все по-често разни хора, псевдопророци, да не кажа и лъжепророци, изчисляват кога ще дойде краят на света, което ми напомня, как Исус ни предупреди - "Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните." По косвен начин те го правят, изчислявайки кога ще се върне Исус.
Появили са се разни гурута, които обясняват как да станем по-добри, по-успешни, по-..., които съветват как да ставаме по-рано, как да ядем по-малко, как да ни харесват повече и повтарят все същите клишета, но го правят атрактивно и страшното е, че наистина привличат и човек се омайва :(
И като ги слушам някои такива, на които се натъквам и се сещам за едни други подобни, които са много харесвани в християнските среди и ги сравнявам и откривам, че разликата е само и единствено в това, че вторите цитират Библията. Страшно направо.
Даже има и еретици, писах на една госпожа във Фейсбук, за да я питам защо само рекламира една проповедничка, която Google даде, че е известна като еретичка, но тя не ми отговори така или иначе и я изтрих въпреки че не разбрах защо я рекламира, защо прическата й е като нейната, защо стилът й на обличане е същият и защо аджеба тази проповедничка е толкова awesome и са толкова blessed като я чуят или видят. Става дума за Паула Уайт (Paula White).
И като гледа човек рекламите по телевизията, "по-неустоими" продукти, "блазнещи и каращи човека да опита, да се предаде на изкушението им, защото няма как да устои просто", това е такава пропаганда и лошото за мен е, че тези фрази се набиват в ума и човек придобива като рефлекс да приема, че няма как да устои на греха, на пожеланието и на каквото му се приисква и се заблуждава, че е слаб да се съпротиви. Ау, че е ужасно и разрушително. Сега няма смисъл да питам накъде върви света, защото е повече от ясно, но скоростта направо се е умножила в пъти.
В крайна сметка защо ги пиша тези неща сякаш само аз ги забелязвам? Всеки ги забелязва това е ясно.
Защото разбирам, че има нужда човек да бди и да се моли, за да не падне в изкушение. Това много не съм го разбирала и не знам дали го разбирам, признавам си, защото правя съпоставка с Якововите думи - който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
Та щом това е въпрос на самоконтрол как човек да се моли и как да бди? Как да се моли Исус показа ("Отче наш..."), а какво значи да бди? Мислех си наскоро, че стражите бдят. Бдението се свързва с внимание, с оглеждане - да си отваряш очите на четири, както се казва. "Бдете и молете се" в такъв случай означава да бдиш непрекъснато и да се молиш, когато забележиш нещо. Например, бдиш да не би белка да изяде някоя кокошка и чакаш, гледаш, разхождаш се и внимаваш. Обаче белката идва... Тогава хващаш сопата и я биеш или гониш. Същото е и с молитвата, молитвата е сопата, молитвата гони изкушението и прави така че да не падне човек в него.
Обаче с тези реклами... влизаш в магазина и не можеш да не си купиш онзи кроасан от рекламата, защото няма как да му устоиш. Ще каже някой какво толкова им обръщам внимание на тези реклами? Ами може би, защото обичам кроасани и сладоледи и ми прави впечатление. Може би.
И като кажат някои - трябва ни църква, която да е алтернатива на света, или трябва ни църква, която да не е като света, но да използва технологиите и новостите, да е актуална със света. Истината е, че ни трябва църквата, всяка църква, да се основава на Библията и на Бога. Толкоз. Иначе за никъде не сме.
Защото ако църквата прилича на света няма как човек дори и да не иска да не ги сравнява. А по привличане, ясно е чия ще е ползата.

За край ще кажа - да бдим и да се молим, за да не паднем в изкушение!

Стивън Хеджис - поучения в църква Възкресение

2011-05-05T21:00:00.000+03:00

Поученията и проповедите могат да се слушат и онлайн на сайта на църква Възкресение, където има вграден плейър и е много удобно. Там можете да намерите и други проповеди, които заради по-големия си размер, за сега не качвам тук. Сайтът се обновява редовно, така че можете да проверявате често за нови поучения, които качват. Тук ги слагам в mp3 формат.

Припомням, че други семинари на Хеджис можете да си изтеглите от връзките, в менюто с линкове от дясно. Това са

Днес си припомняме

2011-04-22T20:09:00.000+03:00

ПСАЛМ 22

1 За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 Избави от меч душата ми, Живота ми от силата на кучето.

21 Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24 Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

28 Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

Чудно послание за благовестието

2011-04-02T16:13:00.000+03:00

Езическа България се отрича от Христа заради Ванга?

2011-03-16T01:36:00.000+02:00

По повод на статията "Петричани: Ако синодът клейми Ванга, не влизаме повече в църква"

www.24chasa.bg

Езическа България се отрича от Христа заради Ванга? И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик. (Лука 14:33). Щом тачат повече Ванга от Христос нямат и за какво да ходят на църква, явно е, че Ванга им ...е бог, а не Христос. Какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? Нищо. Явно са избрали на кого да служат, но нека не завличат в нечестието си и цялата църква с подобни ултиматоми. Не прилича ли БПЦ в момента на тиатирската църква, към която се обръща Христос в Откровение 2:18-29. Според мен много прилича, защото жената Езавел поразително напомня на баба Ванга. Понеже не всички разполагат с библии, ето какво казва сам Господ:

18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед:
19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.
20 Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.
21 И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.
22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела.
23 И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.
24 А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар;
25 но дръжте онова, което имате, докле дойда.
26 И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, -
27 (и той "Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове", -) както и Аз получих от Отца Си.
28 И ще му дам зорницата.
29 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на антихриста

2011-03-14T19:45:00.000+02:00

Отзиви, коментари и интервюта - Двери на Православието - Църквата клейми Ванга и Дънов

"Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на антихриста" - представяне книгата на зографския брат йером. Висарион и цикъл лекции

12 март 2011 12:25, Софийска митрополия

Председателят на храм „Св. св. Кирил и Методий” Негово Високоблагоговейнство иконом Александър В. Георгиев ви кани на авторското представяне на двутомника „Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на антихриста”, което ще се състои в рамките на Великопостния цикъл от лекции в периода 15-22 март 2011 г. в Енорийския център при храма.

Гост-лектор ще бъде авторът на книгата Негово Всепреподобие йеромонах Висарион, брат и втори епитроп на българския светогорски манастир „Св. Георги Зограф” – Атон.

Свещ. Сергей Павлов, духовник в храм „Св. Мина”, жк „Модерно предградие” (София) ще представи автора и неговия току-що излязъл труд.

Двамата духовници ще отговарят на въпросите на аудиторията по тези толкова актуални теми след представянето на забележителното изследване и свързаните с него духовни беседи.

Първата беседа ще се проведе на 15 март (вторник) 2011 г. и ще бъде посветена на „Ванга - портрет на една съвременна магьосница”.

Втората беседа ще се състои на 22 март (вторник) 2011 г. с акцент върху окултното лъжеучение на Петър Дънов.

Начало: 18,00 ч. - Енорийска лекционна зала, ет. 1.

Между тези две беседи, посветени на българските лъжеикони Ванга и Дънов, подобаващо застава предстоящата лекция на православния богослов и публицист г-н Георги Тодоров, който ще говори пред столичната общественост на тема: „Иконата като носител и пазител на Свещеното Предание на Църквата”. Неговата беседа също ще се проведе в Енорийската лекционна зала, но на 17 март (четвъртък) 2011 г.

Начало: 18,00 ч.

Заповядайте!

Вход свободен.

Адрес:

ул. “Г. Вашингтон” № 47

Храм „Св. св. Кирил и Методий“

Енорийски център, ет. 1 (до Женския пазар)

Тел: 02 / 983 14 85

Моб. 0878 44 54 57

Е-mail: crsc_st_cyril_st_methodious@abv.bg

Web: www.symvol.org

Източник: Предстоящи събития в официалния сайт на БПЦ

Текст: Десислава Панайотова-Пулиева

Снимки: Весела Игнатова, в-к "Струма"

Личен коментар:

Много се радвам, че тази книга се издава. Най-сетне в България ще изгрее Христовата светлина над мрачното ни езическо общество. На много хора не им харесва, но се надявам да прогледнат и да осъзнаят, заблудата, че врачките и гадателите са надарени хора, служещи на Бога и да покаят и да търсят отговорите на проблемите си при Бога, където е редно. А направят ли го съм убедена, че ще получат отговор! Надявам се българският народ да се покае и отрече от мерзостите, които върши допитвайки се до магьосници, защото иначе не ще избегне осъждението - И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. (Йоан 3:19). Вече сме без извинение, до сега се измъквахме като прехвърляхме собствената си отговорност като личности и като общност на БПЦ. Казвахме, че еди кой си някой отец е казал, че Ванга е светица или пък се оправдавахме с това, че БПЦ не е излязла с официално становище за това, което всеки истинските православен свещеник знае, а именно, че Ванга е вещица, а Петър Дънов - ересиарх.

Вярвам много хора да прочетат книгата, а също и да четат повече Библията, за да разберат и да се обърнат от това голямо зло на врачуването.

Аз не правя изключение, както съм писала преди, баба ми ме беше научила да бая против уруки и съм практикувала макар и малко. Свидетелствам, че това е бесовско сказание и се извикват много на брой зли духове, т.нар. вери. След като станах християнка разбрах, че това е мерзост пред Бога и изоставих баянето. Отрекла съм се и съм се покаяла и пак го правя, като прилагам Христовата кръв, която ме умива от всеки грях.

Дано Бог ни даде на нас, българския народ, мъдрост, за да различаваме доброто от злото и да вършим волята Му!

Бог да благослови България!

Щастието е парфюм, с който не можеш да полееш другите, без да напръскаш и себе си

2011-03-14T19:44:00.000+02:00

Още едно мое есе, което значително радва читателското ми око, или поне в много по-голяма степен от философските въжделения, представени в "Човекът е безпокойство". Е, аз имам и един, струва ми се, по-сполучлив философски опит, който обаче в момента нямам наличен в електронен вариант. Става дума за есе на английски, отново за конкурс, което е по мисъл на Томас Хобс (мисля, че беше следната:) "Where there is no common power, there is no law, where no law, no injustice." Спомням си, че темата ми беше по-приятна, а и е по-близка до стойностните неща, например апостол Павел в Посланието си към римляните не обяснява ли нещо подобно за езичниците, които нямат закон?

А това есе, което сега ще споделя, е много приятно. Като изключим забавната превзетост, характерна за моя художествен и философски стил :) Подчертавам, че есето не претендира да е християнско, по какъвто и да е начин.

Щастието е парфюм, с който не можеш да полееш другите, без да напръскаш и себе си

Ралф Уолдо Емърсън

Щастието е духовното изживяване, което е вдъхнато у човека от божествената промисъл още от неговото създаване. То съществува изначално в душата на човека и осмисля неговото битие – човекът е създаден да бъде щастлив, както птицата е създадена да лети. Това висше проявление на човешкия дух облагородява вътрешния свят и установява в него вечно търсената божествена хармония. А когато се роди в човешката същност тя се отваря за изконните вечни и вселенски ценности и прелива в безкрайността като съгражда не само личностното щастие, но и това на другите. Човекът е успял да преодолее егоистичния си нрав и се потапя в изживяването на едно по-дълбоко и по-добро чувство, което приближава центъра на егоцентричния светоглед на отделния индивид и центъра на човешкия възглед за всеобщото благо, като това сближаване води до удовлетворение – първата крачка от пътя към щастието.

Какво тогава означава човекът да бъде щастлив? Може би да прави другите щастливи и едва тогава върху него ще паднат живителните капки на духовното благоденствие; или бидейки щастлив да дари и на околните част от емоционалното си удовлетворение.

Не винаги човекът се бори единствено и само за личностната си задоволеност и собственото си щастие, но ги намира и преоткрива за себе си дори и когато те присъстват у другите. Това е възможността на човека да вижда и усвоява доброто, да изпитва положителни емоции, да премахне негативизма и да усети пълноценно благотворната сила на щастието. Но това щастие не е самоцелно, а дава началото на хармоничния вътрешен свят, духовното извисяване и сливане с божественото. Тук щастието не се разглежда като една обикновена човешка емоция, а като осъществяване връзката човек-общество, трайна и необходима за усещането на човека като пълноценен индивид, осъзнал своята значимост в своето и общественото битие. Свързването му с колектива го кара да пренебрегва себе си в името на останалите и борейки се за тяхното щастие да почувства личното такова:

“В борбата за щастието на другите ние намираме своето собствено щастие” (Платон).

Именно затова възгледът на Платон за доброто като висша ценност в света на духовното се свързва и с щастието, защото и двете са изначални(божествен дар), и

двете са върховната сила, която движи света и го води към прогрес.

Не само другите и тяхното щастие могат да зарадват човека като отделен индивид. Много често вътрешната хармония, порядъкът в душевния свят, дори божествената светлина, която той излъчва, могат да повлияят на останалите и да допринесат за тяхното щастие. Да кажеш добра дума на някого, когато се нуждае, да направиш добро дело, да проявиш състрадание, да споделиш радостта – това е мостът между изпитваното лично щастие и предаването му на

останалите, защото

“Човек, който прави другите щастливи, не може да бъде нещастен” (Хелвеций).

Може би защото щастието е синтез от личните емоции и тези на останалите около нас. За да го изпитаме, ние трябва да сме способни от една страна да споделим радостта си, а от друга - да я възприемем от външния свят и да обогатим себе си.

Щастието е такава висша емоция, която е битийна характеристика на човека, и когато съществува не може да се запази еднолично - тя неминуемо засяга и се отнася и до останалите. А в случаите, когато останалите я изживяват - отделният индивид не може да дистанцира от нея, не може да остане безучастен и непременно я изживява.

R: Всички права запазени.

Човекът е безпокойство

2011-03-14T19:43:00.000+02:00

За Жан Пол-Сартр, както и за Йорданка Дърмонска, философските въжделения могат да се разграничат на периодите "без Бог" и "със Бог".

Дълго търсих това мое есе "Човекът е безпокойство", което даже беше спечелило награда на Регионалния инспекторат по образованието в Пловдив. Четейки го отново, не си обяснявам защо и как е спечелило награда, освен ако някоя болна комунистическа душа не го е оценявала... Определяйки обаче оценяващия по този начин, не остават думи, с които да се опише душата, сътворила настоящото есе...

Желая да публикувам есето, а след това да разкажа историята на философа безбожник Сартр. Важно е да отбележа, че по времето, когато съм писала есето, не съм знаела, че Сартр в последствие се е отказал от философията си и я е отхвърлил напълно (подобно на Дарвин).

Човекът е безпокойство

Есе

От пръв поглед философията на Жан-Пол Сартр се основава на твърденията за абсолютната свобода и несъществуването на Бог. В своя труд “Битие и нищо”(1943) Сартр излага основите на своята философска система, в която “съществуването е предшестващо същността”. Най-напред той прави разликата между нещата, които съществуват в себе си и хората, които съществуват за себе си. Осъзнаващи пределите на познанието и тленността, хората живеят с екзистенциален страх. Според Сартр човекът не е сбор от това, което има, а целокупност от това, което все още няма, от това, което може да има. Своите идеи той доразгръща в съчинението “Екзистенциализмът е хуманизъм”(1946). Според Сартр човекът е ужасяващо свободен и отговорен за изборите, които прави. В една вселена без Бог, животът няма значение или цел отвъд задачите, които всеки сам поставя пред себе си.

Атеизмът е неразделна част от философията на Сартр и в този смисъл се явява дори опорна точка, на която неговите твърдения се основават (в своето съчинение “Екзистенциализмът е хуманизъм” той наистина признава себе си за атеист или по-точно за представител на атеистичния екзистенциализъм). Например, неговото схващане за преднината на съществуването над същността е следствие на неговия атеизъм, който плавно преминава в хуманизъм. Човекът сам прави себе си. Най-напред той прави избор, решава какъв иска да бъде и едва след това осъществява замисъла. Добрият избор, обаче изисква от човека да бъде максимално наясно какво точно избира, защо го избира и какъв резултат очаква в следствие на евентуално направения избор.

От своя страна хуманизмът на Сартр също може да бъде схванат като своеобразен атеизъм. Съществуването на Бог ограничава свободата на човека. Погледът на Бог обективизира човека и по този начин отнема неговите способности и качества да бъде самосъзидателен.

Свободата е най-важният ключ за Сартр, за да разбере човека: чрез свободата, смисълът навлиза в света. Той поддържа това, че в самото начало човекът просто е. Така призванието му не е нищо друго освен безкраен процес на самосъзидание. Сартровата свобода е нещо, което не оправдава нищо.

Човекът не е свободен да не бъде свободен. Тежкото бреме на тази свобода постоянно го преследва. Нещо повече, свободата го поставя в ситуация, изискваща от него да провежда почти непрекъснат избор. В своето всекидневие човекът има пред себе си поредица от избори и във всеки избор, преценявайки собствените си качества и своето поле на евентуални възможности, което има пред себе си, той трябва да преценя ценността на резултата от избора.

Човекът е осъден да бъде свободен. Абсолютната свобода в основата си е тълкувана като безкрайна отговорност. Човек, който е съвършено свободен, има пълната отговорност за своята свобода. Под въздействието на товара на тази важна отговорност човекът изпада в едно безнадеждно състяние, преживява отчаяние и безпокойство.

Сартр представя изоставянето или отчаяното положение (безнадеждното състояние) като приемане на факта, че човекът е сам в един ужасяващ космос, оставен без Бог, и единственото което трябва да направи е да начертае своя път до края. Изпълнението или неизпълението му зависи, дори в по-голямата си част е продиктувано, от съпътстващия избора страх от евентуална грешка, отговорността за която не може да бъде прехвърлена другиму. Страхът е израз и на това, че човекът е свободен да проектира реализациите на своята свобода.

Описанието на това безнадеждно състояние, Сартр представя така:

“Когато говорим за “безнадеждно състояние”, ние имаме предвид само, че Бог не съществува и че ние трябва да приемем всички последствия, които това води.”

Отчаянието, според Сартр означава, че “ние ще ограничим себе си до пресмятането само с каквото зависи от нашата воля, или от общото впечатление на вероятностите, което прави нашата дейност възможна.”

А колкото до безпокойството, то се отнася до чувството, че човекът не може да избяга от усещането за пълна, абсолютна и безусловна отговорност за реализацията на почти непоносимата отговорност поставена на неговите рамене, отговорност не само за него самия, а за всички. Относно безпокойството Сартр казва:

“Екзистенциалистите казват направо, че човекът е безпокойство. Ето какво значи това: човекът, който въвлича себе си и който осъзнава, че той не е само човекът, който избира да бъде, но също е законодател, който, избирайки целия човешки род, също както самият той, не може да избяга от усещането за неговата тотална и дълбока отговорност.”

****************

В книгата "50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога" е разказана интересната история на Жан-Пол Сартр. Ето я и нея:

35. ЖАН-ПОЛ САРТР, Нобелов лауреат за литература

Френският философ Жан-Пол Сартр (1905-1980) е удостоен с Нобеловата награда за 1964 “за творчеството си, което е богато на идеи и изпълнено със свободолюбие”. От 1924 до 1929 Сартр учи в Екол Нормал (Париж), където защитава своята дисертация по философия. Основните му произведения са:“Погнусата” (1938), “Битие и нищо” (1943), “Екзистенциализмът е хуманизъм” (1946), “Критика на диалектическия разум” (1960), “Думите”(1964).

♦♦♦

САРТР – ВОЙНСТВАЩИЯТ АТЕИСТ

1♦ В “Екзистенциализмът е хуманизъм” (1946) Сартр пише:

“Достоевски беше писал: ‘Ако Бог не съществуваше, всичко щеше да е позволено’.

И наистина, ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено; и затова човекът е изоставен, защото не открива нито в себе си, нито извън себе си възможност да се опре на нещо.

…От друга страна обаче, ако Бог не съществува, тогава ние не откриваме пред себе си никакви ценности или повели, които да узаконят нашето поведение. Така че нямаме нито зад себе си, нито пред себе си – в сияйното царство на ценностите – оправдания и извинения. Ние сме сами, без извинения. Ето това имам предвид, когато казвам, че човекът е осъден да бъде свободен. Осъден, защото не се е сътворил сам, но въпреки това е свободен, защото, веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.” (САРТР 1992, 23-24).

ОБРЪЩАНЕТО КЪМ БОГА

2♦ Малко известен е фактът, че в началото на 70-те години Сартр преживява неочакван душевен обрат, чиято кулминация е през 1980-та, когато той приема месианския Юдаизъм. Сартр изоставя своя атеистичен екзистенциализъм и достига до вярата в Бога. Това обръщане към Бога е описано в американското списание “National Review” (New York, 1982) от професор Томас Молнар:

“Почти през цялата си кариера философът Жан-Пол Сартр беше войнстващ атеист. Въпреки че понякога политическите му убеждения бяха в конфликт с Марксисткия материализъм, всъщност те бяха изключително близки до най-тираничните Сталинистки доктрини.

И все пак, през последните месеци от живота на Сартр се случиха някои изненадващи обрати. През 1980 г. той беше почти загубил зрението си и силите си, но все още беше запазил непокътнат своя здрав разум; именно тогава Сартр се приближи твърде много до вярата в Бога, а може би се случи и нещо повече. Тази история може да бъде разказана накратко, но с необходимото уважение.

През последните години от живота на Сартр един бивш комунист-маоист, Пиер Виктор, беше постоянно до него. В ранната пролет на 1980 г. те двамата водиха диалог на страниците на ултра-лявото списание “Nouvel Observateur”.

Достатъчно е да цитираме само едно изречение от думите на Сартр, за да можем да оценим до каква степен той е приел благодатта на Бога и идеята, че човекът е сътворен:

‘Аз не мисля, че съм просто продукт на случайността, че съм само една частица прах във Вселената; аз чувствам, че съм някой, който е бил очакван, създаден, планиран. Накратко, аз съм едно същество, което само един Творец би могъл да постави тук; и тази идея за творческа ръка се отнася до Бога.’

Привържениците на атеистичния екзистенциализъм ще забележат, че с това единствено изречение Сартр се отрича от цялата си философска система, от всичките си доскорошни убеждения, от целия си живот.

Краят на тази история, за съжаление, никак не е поучителен. Житейската спътница на Сартр – Симон дьо Бовоар – се държеше като ограбена вдовица по време на неговото погребение. По-късно тя публикува книгата си “Сбогом на Сартр”, в която злобно атакуваше Сартр заради неговото религиозно обръщане. В своята книга тя пише: ‘Сартр дълго се противеше на религиозните изкушения от страна на Пиер Виктор, но накрая се предаде. Как да си обясним тази изкуфяла постъпка на един предател?’ – пита тя глупаво. И след това добавя: ‘Всички мои приятели, всички Сартърианци и целият издателски екип на списанието “Les Temps Modernes” са потресени също като мен и ме подкрепят в моя ужас’.

Пред нас се сблъскват ужасът на мадам дьо Бовоар и религиозното обръщане на Сартр. Безспорно, истината е безкрайно по-близо до слепия, но все още виждащ, стар философ.” (ТОМАС МОЛНАР – професор по Френска и Световна литература в Бруклин Колидж, “Jean-Paul Sartre, R I P: A Late Return,” in “National Review”, New York, 11 June 1982, Vol.34, Issue 11, page 677; виж също McDowell and Stewart 1990, 477).

3♦ Гореспоменатият Пиер Виктор е египетски евреин и бивш комунист; той е близък приятел на Сартр и негов дългогодишен личен секретар. Около 1970-та Пиер Виктор става дълбоко религиозен и приема отново истинското си име – Бени Леви.

Издателят на книгата “Hope Now: The 1980 Interviews”, в която са поместени диалозите между Сартр и Бени Леви, пише:

“През март 1980 г., само един месец преди смъртта на Сартр, ‘Le Nouvel Observateur’ публикува серия от диалози между изнемощелия философ и неговия млад секретар Бени Леви. Тези диалози ни разкриват един нов Сартр, който е отхвърлил своите комунистически убеждения и е отблъснал своите най-близки приятели, дори и Симон дьо Бовоар. В действителност, Сартр се е отрекъл от вярата си в марксизма и от всичките си фундаментални убеждения, че индивидуалното съзнание е първично, че насилието е неизбежно и т.н.; вместо това, в края на своя живот Сартр прегръща месианския Юдаизъм.

Малко преди смъртта си Сартр потвърди автентичността на публикуваните диалози и на тяхното смайващо съдържание.” (“Hope Now: The 1980 Interviews”, Jean-Paul Sartre and Benny Levy, University of Chicago Press, 1996).

4♦ Издателите на списание “Wired” (Mай, 1996, Сан Франциско) пишат:

“Всичко, което знаехме за Жан-Пол Сартр, вече не е валидно. Книгата ‘Hope Now: The 1980 Interviews’ (в която са публикувани разговорите между Сартр и неговия секретар Бени Леви, проведени малко преди смъртта на Сартр) ни разкрива един философ, който е изоставил левите си идеи и своите приятели, и е приел месианския Юдаизъм.” (“Wired”, №4.05, Conde Nast Publications Inc., San Francisco, 1996).

5♦ През 1980-та в един от гореспоменатите диалози с Бени Леви, Сартр прави някои озадачаващи признания относно своята доскорошна атеистично-екзистенциална философия:

“БЕНИ ЛЕВИ: Ти веднъж ми каза: ‘Аз често съм говорил за екзистенциалното отчаяние, но всъщност това са празни приказки. Аз говорех за отчаянието, просто защото другите говореха за него, защото беше модерно; по това време всички четяха Киркегор.’

САРТР: Точно така. Лично аз никога не съм изпитвал отчаяние; нито за миг не съм мислил, че отчаянието е част от моя характер. И все пак, аз бях склонен да приема, че отчаянието играе важна роля в живота на другите, просто защото те непрекъснато говореха за него.

Но това беше временно явление, което съм наблюдавал и при много други философи. Обикновено в началните етапи на своето творчество философите възприемат дадена идея от хорските приказки, на която придават прекомерна важност. Но по-късно, постепенно те спират да говорят за тази идея, защото осъзнават, че тя е напълно лишена от смисъл. Тогава философите разбират, че всъщност са били повлияни от слухове и празни приказки.

БЕНИ ЛЕВИ: Можеш ли да кажеш същото и за така нареченото екзистенциално страдание?

САРТР: Аз никога не съм изпитвал такова страдание. Просто това беше едно ключово философско понятие от 30-те до 40-те години на ХХ-ти век. Това беше едно от понятията, които ние непрекъснато използвахме, но за мен то не означаваше нищо.” (Виж “Le Nouvel Observateur”, 10-16 март 1980, №800, с.56;виж също “Hope Now: The 1980 Interviews”, University of Chicago Press, 1996, 55).

Виж статиите:

- “The Last Words of Jean-Paul Sartre,” trans. Rachel Phillips Belash, Dissentmagazine, Fall, 1980: 418-419.

- “From Maoism to the Talmud (With Sartre Along the Way): An Interview with Benny Levy,” by Prof. Dr. Stuart Z. Charme, in Commentary magazine, December 1984, pp. 48-53.

- “Special Tribute to Sartre. Benny Levy: Today’s Hope - Conversations with Sartre”, inTelos magazine, №44, Summer, 1980.

♦♦♦♦♦♦♦

(Останалите глави от Част Втора са публикувани в печатното издание.)

Божията любов ти дава 101% успех

2011-01-28T21:30:00.002+02:00

Абсолютно!

Ако с много труд можеш да постигнеш 98% успех,
ако със знание можеш да постигнеш 96% успех,
ако с правилно отношение можеш да постигнеш 100% успех,
то БОЖИЯТА ЛЮБОВ ти дава 101% успех!

Не ни ли учи и опитът ни на това по странен математически начин доказано твърдение :))

11 Year-Old Reveals Jesus Throughout the Entire Bible

2011-01-10T21:18:00.002+02:00

Facebook Christmas

2010-12-25T16:57:00.009+02:00

Честито Рождество Христово!

Математически основи на вярата

2010-12-02T01:00:00.001+02:00

Известно е, че в моя топ 3 на любимите ми математици присъстват Бернард Болцано и разбира се Ойлер. До сега Болцано води класацията ми, но напоследък Ойлер стремглаво се бори за първото място. Единственото, което му пречи, е, че бележитите му трудове все още до известна степен ме затормозяват, както съм разказала в поста ми Ако не си гений, не значи, че си тъп! Пак на същото място съм разказала и добре известната история за спора между Ойлер и Дидро и математическото доказателство, което Ойлер използва в този спор, за да докаже, че Бог съществува. Любима история, наистина!

Тъждеството на Ойлер се смята за най-елегантната формула в математиката. Ойлер използва тази формула като доказателство, че Бог съществува.

Какво й е толкова хубавото на тази формула и как става така, че тя е вярна?

С помощни средства ще се опитам да обясня, а накрая има и клипче, в което за няколко минути нагледно се вижда всичко (за по-нетърпеливите в четенето :))

Най-напред трябва да се запитаме не "защо ", ами по-скоро, "какво въобще означава?" С други думи, какво означава да повдигнеш число на имагинерна степен? Щом веднъж получим отговора на този въпрос, ще бъде много по-ясно защо .
Известно е, че за всяко х. Това е факт, известен като формулата на Моавър, който показва колко дълбоко свързани са експоненциалната функция и тригонометричните функции. От тази формула веднага следва, че .
Така сега въпросът е защо е това "правилно" нещо, за да се дефинира какво означава е повдигнато на имагинерна степен.
Да се повдига число на имагинерна степен няма смисъл, погледнато от гледната точка на оригиналната дефиниция на показателната функция, която се учи в училище още, където означава "a умножено по себе си b пъти." Това определение има смисъл само когато b е положително цяло число. Все пак, какво би означавало да умножиш нещо по себе си i пъти??
Разбира се, оригиналната дефиниция на показателната фукция няма смисъл и що се отнася до дроби и отрицателни числа. Е, ние сме учили как да разширим дефиницията, така че да включим и дроби. Например, тъй като 1/3 е това число, което като се умножи по 3, дава 1, има смисъл да дефинираме като число, което щом се повдигне на степен 3, ще даде (напр., a); Учили сме и как по аналогичен начин да разширим дефиницията за отрицателни числа като използваме .
И все пак никое от тези разглеждания не помага за изясняването на въпроса, който ни вълнува, а именно какво значи да повдигнем число на степен комплексно число. Вместо това е нужно да изразим показателната функция, така че да може да се разшири до степен комплексно число.

Първият начин да се направи това е като се използва факта, че е равно на безкрайната сума

(където n! означава n факториел, произведението на числата 1,2,. . . ,n).
Причината това да е така се основава на теорията на редовете на Тейлър от висшата математика, което ако разгледаме, ще се отклоним доста от въпроса, който ни вълнува.
Сега, тази безкрайна сума има съвсем ясен смисъл дори що се отнася до имагинерните числа. Като сложим ix на мястото на x, получаваме

Сега се оказва, че е безкрайната сума на cos x, а пък е безкрайната сума на sin x (отново заради редовете на Тейлър). Следователно, .

Тъждеството на Ойлер е частен случай на Ойлеровата формула, въпросната - за всяко реално число х. Нека отбележим и факта, че аргументите на тригонометричните функции sin и cos се взимат в радиани, а не в градуси. В частност, Откъдето и и следва, че което ни дава и тъждеството

Сега, какво му е специално на това тъждество, кое го прави красиво и елегантно? И още повече - защо Ойлер го използва като доказателство, че Бог съществува?

Трите основни аритметични операции събиране, умножение и степенуване се срещат точно по веднъж в тъждеството на Ойлер.

Тъждеството свързва и 5 фундаментални математически константи:

Числото 0, числото 1, числото пи, което се среща в тригонометрията, Евклидовата геометрия и аналитичната математика (π = 3.14159265...), числото е, което се използва широко в математическия и научния анализ (e = 2.718281828...). И двете π и e са така да се каже абстрактни числа, трансцендентални (каквото и да значи тази дума...). И числото i, имагинерната единица на комплексните числа.

Пи (π) е математическа константа, която представлява отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър, това отношение е едно и също за всички окръжности. То е ирационално число, т.е. не може да се представи като дроб.

Неперовото число (е) е уникално с това, че е на степен х е равно на наклона на допирателната за всяко х. Също така е ирационално число. Неперовото число е основа за натуралните логаритми.

Имагинерното число i получаваме като квадратния корен на -1!

Редица проучвания, анкети и изследователи наричат тъждеството на Ойлер - "най-известната формула в математиката", "златното правило на математиката", "най-красивата формула" и т.н. А математикът Гаус дори казва, че студент, за който тази формула не е веднага очевидна, никога не би станал първокласен математик!

Бенджамин Пиърс по време на своя лекция в Харвардския университет (той е забележителен философ и математик, живял през 19-ти век) казва: "Наистина парадоксално, ние не можем да я разберем, не знаем какво значи, но сме я доказали и следовално знаем, че трябва да е истината."

Доктор Кийт Девлин, професор по математика в Станфордския университет казва: "Както Шекспировият сонет улавя съществото на любовта, или както картина показва красотата на човешката форма, която е нещо много повече от просто кожа, така и тъждеството на Ойлер достига до дълбините на същестуванието."

Нещо много повече, тъждеството на Ойлер се смята за най-убедителното доказателство за съществуването на Бог. Всъщност дори почти целият клон на висшата математика би трябвало да се сложи да се изучава заедно с теологията. А не да се мъчат студентите, без теологията и да не вдяват въобще за какво иде реч.Все пак почти всички велики математици са били дълбоко вярващи в Бога хора и за да достигнат до откритията си неминуемо са ги виждали през призмата на вярата си в Бога.

Личната ми интерпретация

Според мен лично, тъждеството на Ойлер дава математическата интерпретация на връзката между видимото и невидимото, между човека и Бога. Мога есе да напиша по темата, толкова дори е вдъхновяващо. Но по-скоро философско, отколкото математическо, разбира се.

Нека продължа с моята свободна интерпретация.

Неперовото число е основа на натуралните логаритми. Като такова философски погледнато можем да го разглеждаме като това, което използваме като база, за да имаме реално и правдиво отошение към света. Взимаме това правдиво отношение, което се осланя от части на праволинейността, т.е. откъслечното знание, което имаме като хора с ограничени възможности и знания в рамките на реалността, в която живеем,

и на неизвестното, за което само предполагаме, надяваме се или мечтаем.

Тези двете - праволинейността на ограниченото ни познание и неизвестното, за което имаме предположения се смесват и си влияят така, че многократно се усилват и в крайна сметка оформят правдивото ни отношение към света.

А единицата като константа аз свързвам със света сам по себе си. И като се съберат така полученото ни отношение към света и реалния свят се оказва, че си съответстват дотолкова, че имаме доказано тъждество.

Така тъждеството доказва, че щом човекът има правилно отношние към света, или по-точно, щом отношението на човека към света съответства на самия свят, тогава следва, че Бог съществува.

Ако си позволя още по-голяма волност на интерпретацията бих казала, че

е съответства на нас хората,

пи съответства на хода на времето като права линия съответстваща на окръжността на вечността,

i съответства на вярата ни,

1 съответства на Бога, като непроменяем и вечен, константна,

И като ги съберем, виждаме, че човекът и Бога са в една непрекъсната връзка и че човекът ще се върне при Бога.

Тъждеството доказва и, че няма нищо случайно, но напротив. А щом няма нищо случайно, значи има и един неслучаен Бог!

Признавам си, че в първи курс, когато учихме за имагинерните числа, аз чистосърдечно смятах, че това е човешка измишльотина. Даже си мислех, че Коши е имал проблеми с чашката поради неспособността ми да разбирам някои от неговите твърдения. Но след няколко години във ФМИ, вече не мисля така. Тъждеството на Ойлер ни дава ясното и недвусмислено доказателство за това, че в математиката нещата, за които предполагаме и допускаме и продължаваме в доказателствата си, са всъщност верни! Оказва се, че не са плод на случайни хрумвания и "нагласации". Оказва се, че хипотезите, върху които стъпва голяма част от математиката като ги приема за аксиоми, всъщност наистина са верни. Предполаганото и доказаното си дават ръка в тъждеството на Ойлер. И наистина един блог пост не може да изчерпи темата, не може да разсъди по цялата обятност на въпроса. Млада съм още, за да дам изчерпателен и смислен отговор на тези въпроси. Но вярвам, че един ден ще го имам, разбира се с Божията помощ!

А ето го и обещаното по-рано кратко видео:

Източници:

http://www.flickr.com/photos/haikiba/264148152/#/

http://www.math.toronto.edu/mathnet/questionCorner/epii.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Euler%27s_identity

Откровено с Ели

2010-11-30T21:24:00.003+02:00

Откровено с Ели, предаване по ББТ, тема на изданието от 29.11.2010 "Ролята на църквата като институция".

Част 1

Част 2

За причинно-следствените връзки и важните решения

2010-11-27T01:16:00.001+02:00

Мир вам,

За теб, християнина, Бог е не просто част от твоят живот, но Той е твоят живот, буквално. Всяко решение взимаш въз основа на Библията, която е, така да се каже, компасът в живота. Когато вземеш решение, което е според християнските принципи, не се притесняваш за последиците от него, защото знаеш, че каквото посееш, това и ще пожънеш. Така че ако сееш мъдри решения, ще получиш и благословени резултатите, качествен живот на практика.
Ние като християни сме призвани да гледаме напред и да не се обръщаме назад, защото помним какво се случи с Лотовата жена, затова и така и правим. Но все пак може да се случи да погледнеш назад и да се запиташ: "Абе аз защо тогава постъпих така, защото избрах това?". Знаейки и основавайки се на принципите на Божието Слово веднага ще си припомниш и няма нито да се огорчиш, нито да съжалиш за това, което си избрал, а напротив увереността и мира ще завладеят сърцето ти, защото си бил избрал да се довериш на Бога, следвайки Неговия начин.

Разбира се всеки греши, особено в ежедневието и простите ни ситуации. Но аз вярвам, че Бог никога не остава децата Си особено когато става дума за важните избори в живота, имам предвид тези от децата Му, които искат да вършват Неговата воля, а не своята си. Така че когато човек си каже:
"Абе, аз защо записах да уча това, а не другото?"
"Абе, аз защо избрах да съм по-близък приятел с този, а не с онзи?"
"Абе, аз защо кандидатствах на тази работа, а не на другата?"
"Абе, аз защо се ожених за тая, а не за оная?"
"Абе, аз защо не си останах в България, ами заминах за Китай?" и т.н.,
тогава си припомня защо и продължава напред с ново дръзновение, а не стои в сенките на миналото, за да негодува против собствените си решения.

Още повече, че ние сме нови създания в Христа Исуса и ако говорим пък за решения, които сме взимали когато все още сме стояли в тъмнина, а сега жънем плодовете им, то пак няма място за притеснение, нито за паника. Защото ние сме нови създания в Христа Исуса, старото премина, всичко стана ново. А настоящите скърби през които минаваме са нищо в сравнение със славата, която предстои да се открие пред нас в идния век. Алелуя.

Затова нека направим Бог нашият живот, ако все още не сме, и да вършим волята Му, която Той ни открива чрез словото Си най-вече и да бъдем плодоносни. Защото Той дойде, за да имаме живот, и то изобилно. Което мнозина свързват с материални блага предимно или дори изцяло. Но то не е само това, ами и физически, а и най-вече духовно изобилие, което желая на всекиго.

За футбола и вярата

2010-11-06T22:35:00.005+02:00

Господ левскар ли е?

Публикувана: Събота, 6-ти Ноември 2010, автор(и): Николай Москов;

Отец Симеон е убеден, че молитвите помагат за добрите резултати на състезателите от “Левски”. СНИМКИ: АНДРЕЙ БЕЛОКОНСКИ

Шефовете на "Левски" първи проумяха, че крилатата фраза "Футболът е религия" има и друго измерение. Те вдигнаха църковен храм в двора на стадиона и си назначиха свещеник да отправя молитви към Бог за успехи в спорта. И ето резултатите: храмът е осветен през 2006 г. от викария на патриарх Максим епископ Николай, когото после избират за Пловдивски митрополит. Същата година "Левски" става шампион на страната и е първият български отбор, достигнал груповата фаза в Шампионската лига.

През следващата година в храма е назначен отец Симеон и службите тръгват редовно. Съвпадение или не, резултатът е налице - "Левски" отново е шампион на България. Същата година "сините" регистрират и друг феномен - за една година спортното училище "Левски" спечелва 380 медала, което никога не е постигано дотогава.

Кой е този, който помага Господ да благослови играчите и играта на "Левски"?

33-годишният отец Симеон Иванов се оказва изцяло вътрешен човек на "сините". Преди да облече расото, отчето 5 години е състезател по бокс към “Левски”, занимава се и с джудо и киокушинкай. Когато не е в храма, младият свещеник е в тренировъчната зала на стадиона. Като го видят там, и сега някои треньори го наричат колега.

Отец Симеон още държи в канцеларията на църквата флага на "Годжу купа Армеец" от националната федерация по карате. Свещеникът обаче не иска да се пише за спортните му изяви и бяга от тщеславието, сякаш владиците ще го кастрят за спортните му победи.

А той идва директно от семинарията. Назначава го за предстоятел на храма на 6 февруари 2007 г. лично патриарх Максим като митрополит на Софийската епархия.

Симеон, макар и с расо, в сърцето си е спортист. Дори преди време иска благословията на тогавашния софийски епископ Николай да участва в състезание. Той не му разрешава, Симеон обаче отива на своя глава да се бие. А вече е свещеник. Днес работното място на попа е храмът на стадион “Герена”.

Ако не е там, ще е в някоя зала да тренира. "Мога да съчетавам спорта и вярата. Предпочитам да ходя в залата, отколкото с часове да седя в кафенета на безцелни разговори", признава отчето. Другата му твърд е семейството с две малки момиченца.

Идеята за храма е да бъде духовен стълб на спортния център и училището. От почит към Георги Аспарухов кръщават черквата на светеца Георги. Тя е вдигната за 7 години, издържана е по православния канон с кръстокуполна форма. Даренията за нея са до голяма част от целия клуб "Левски" с всичките видове спорт. Но и почти жителите от квартала дават своята лепта и са сред ктиторите.

"Днес младите спортисти не пропускат служба или богослужение, казват си и молитвите", обяснява отец Симеон. Той току-що изпраща три момчета с кръщелни свидетелства. Борци са в спортното училище. 18-годишният Даниел Илиев от Петрич е шампион и стиска кръщелното си свидетелство. Предната седмица са кръстили брат му Любомир.

"Нешка Робева също често и последователно идва с момичетата по художествена гимнастика за молитва в храма", обяснява свещеникът.

Той е приятно изненадан, че треньори и спортисти, дори сред тежкоатлетите, които имаха лоша слава, чинно влизат в храма на празници и богослужения, преди и след състезания, както и на водосвета при откриване на спортната учебна година.

Отец Симеон си спомня премеждията, през които са минали. Започнали да изографисват храма, а средства няма. Разбрал за това,

Лафчис отива на място и сам плаща за иконостаса. Оттогава много от футболистите минават и пускат в касичката, а спортният клуб "Левски" е поел поддръжката на черквата.

Меценатът на футболния клуб Тодор Батков също влиза в храма, макар в последно време да го прави по-рядко. "Той е доста просветен в църковните теми. Георги Иванов-Гонзо пък е най-редовният богомолец от "Левски". Той увлича и много от футболистите, които също минават за молитва през храма", обяснява отец Симеон. Вместо суеверие, което е лъжлива вяра, църквата кара спортистите да имат правилно отношение към нещата.

Влияе ли молитвата на спортните успехи. Преди важни срещи шефовете на клуба карат отчето да стори молебен или водосвет за здраве. Курбан пък се прави задължително на Гергьовден, както и на рождените дати и на гибелта на Гунди и Котков.

"Църковните служения се отразяват на успехите на "Левски" и укрепват психиката и вярата - убеден е младият свещеник и добавя: - "Най-вече се моля за тяхното телесно и духовно здраве."

А за успеха на отбора да победи и продължи в съревнованието? Разбира се, и донякъде това съм го приел в себе си като задължение. Винаги когато започва службата и се подготвят даровете за светата литургия по време на утринното богослужение, се споменават за здраве и за спасение имената на всички, които са се записали. Това са ктиторите, сред които са и самите спортисти, ученици, учители и треньори от спортното училище, които пускат дарения в касичката.

"Като спортист вътре в себе си самият аз съм пристрастен и се моля да имат успехи, да нямат контузии, да мине успешно сезонът и да се класираме напред. Ето и Станка Златева - взехме 3 златни медала на световното по борба и не помня това да се е случвало през последните години", въодушевява се отчето, който бе и сред зрителите на републиканското по културизъм миналия месец. А футболът?

Отчето като бивш тежкоатлет по обича борбата, щангите. Но и футболът, разбира се, дори вкъщи и жена си е запалил.

"Молитва за победа няма, но требникът е толкова богат, че за всеки случай може да се натамани молба. Тя може да е за успех или просто да се изпрати на някой ангел хранител, за да преодолее състезателят трудностите и препятствията пред него. Всичко е описано в требника", обяснява отчето.

Чудно, но боксът и джудото го отвеждат до калимавката. Като дете бил много палав и в основата на всяка беля. Баща му имал здрава ръка, но и тя не помагала, затова решил да го даде в спорта, та дано там да изпуска парата. Вече боксьор, Симеон изненадващо решава да отиде в семинарията. Роля изиграва и свещеникът, който го е кръстил навремето.

В семинарията продължавал да спортува, защото тренировките му помагали да запамети по-лесно уроците си. Четял и много църковна литература.

Сега като свещеник в храма на "Герена" ходи предимно на фитнес, за да не се ангажира с часове и групи.

Днес отчето е наясно - преди всеки състезателен сезон прави водосвет за здраве и успех на отбора. И е убеден, че Божите сили помагат на човешкото усърдие - било на терена или в друга професия, стига да си вярващ християнин. "В спорта всеки търси опора, помощ и кураж срещу противника. И в такъв момент състезателят отива в храма, пали свещичка, моли се и иска духовникът да му прочете от требника за сила и успех, така че двубоят да мине добре. Тези, които се молят от сърце, биват чувани от Господ", казва отец Симеон.

Опитът на спортист и духовник го е научил, че храмът облагородява и дисциплинира учениците и те преодоляват трудностите по-лесно. "Стига човек да стои в правдата и да познава ангелските истини според силите и възможностите си", заключава отчето.

>>НИКОЛАЙ МОСКОВ

Как да се молиш другият да падне. Него Бог не го ли обича?!

"Левски" не държи "щатен свещеник". Християнството не е магьосничество. Затова и храмът е построен и предаден на БПЦ. При магьосничеството се прави ритуал, от който веднага се чака резултат, дори той да вреди на ближния. Ето защо там се вика лукавият, който е човекомразец.

Бог не прави това, което не е полезно, дори ако то влиза в молитвите. В ръководството на "Левски" са християни, които искат да се развиват като отбор в благочестие, независимо дали го съзнават. А благочестивият християнин призовава Бога да го напътства във всяко начинание.

Причините да отслужва молебен за спортистите могат да са всякакви - за професионален успех, за тяхно здраве, за личния им успех и спасение. Няма обаче директна молитва за победа. Как да се молиш другият да падне? Него Бог не го ли обича? Въобще Господ не изпълнява молитвите, които биха нарушили Божите заповеди. Бог обича всеки независимо дали е католик, мюсюлманин, или юдеин! Ако не знаем това, значи не сме православни християни! Нали затова Църквата спаси евреите през Втората световна война.

>>РУСИ РУСЕВ, БОГОСЛОВ

Source: Господ левскар ли е?

Притчи 18

2010-10-24T20:49:00.002+03:00

За мен книгата „Притчи” е изключително полезна. Чувала съм, че еврейските деца наизустяват Тората. За нас би било добре да наизустяваме притчи или поне да сме ги чели в млада възраст. Така бихме имали един безценен съветник за всяка една житейска ситуация.

Когато някой ни е обидил, засегнал по някакъв начин и сме решили да прекъснем всякакви отношения с него, то малцина са тези от нас, които биха устояли, ако този човек дойде с прекрасен подарък – Притчи 18:16 – „Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.”

Доста от притчите в 18-та глава ни учат да внимаваме какво и как говорим – да знаем, че ако думите ни предизвикват препирни, клюки и плeсници, то така правят безумните – Притчи 18:6-8 – „Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници. Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му. Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.”

Ако някога по някакъв повод се възгордеем, то трябва да помним, че възгордяването е преди падението, а преди прославяне сърцето се смирява – Притчи 18:12 – „Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.”

Макар в повечето практически съвети от книгата Притчи Бог да не се споменава и да оставаме с впечатление, че в притчите успехът се разглежда от светска перспектива, то в 10-тия стих на глава 18 четем, че името Господно е яка кула; праведният прибягва в нея и е в безопасност. Ако спазваме Божиите закони и имаме страх от Бога, то можем и да се уповаваме на Бога – и Неговото име да е за нас яка кула. Можем и да свържем това с Псалм 91:14 – „Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, Затова ще го избавя; Ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми.”

Автор: Митка Дърмонска

Тринадесетте неща

2010-10-24T20:41:00.001+03:00

Без значение дали са християни или не, много хора използват популярния израз "Ти не можеш да ме съдиш, само Бог може да ме съди". Това си има своите основания разбира се особено ако си хрисиянин и разчиташ на Божията милост повече, отколкото на Неговата справедливост. Защото е твърде смело да искаш да получиш според както заслужаваш, понеже рядко човек има разумно оправдано становище за това какво заслужава.

Ето и няколко стиха:

Евреи 9:27-28
И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,
28 така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

Йоан 5:21-24
21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

В крайна сметка идеята ми е, че използвайки израза за Божия съд много хора признават суверенността на Бога като съдия и осъзнават това, което предстои.

В тази връзка публикувам списък на 15 неща, за които Бог няма да ни попита, когато се срещнем с Него. Списъкът не е мой, но имам разрешението да го споделя. Нека размислим върху нещата!

Бог няма да попита каква кола си карал, но ще попита хора, които не са имали транспорт, си закарал.

Бог няма да попита колко квадратни метра е била къщата ти, а колко хора си поканил да ти гостуват у дома.

Бог няма да те попита колко материални неща си имал, а дали те са диктували начина ти на живот.

Бог няма да те попита колко е била най-високата ти заплата, а дали си правил компромиси с характера и нравствените ти ценности, за да получиш тази заплата.

Бог няма да те попита колко време си работил извънредно, а дали си работил извънредно за семейството ти и за любимите ти хора.

Бог няма да те попита колко повишения си получил, а как си насърчавал другите.

Бог няма да те попита за длъжността в работата, която си заемал, но ще те попита дали си давал най-доброто от своите възможности, за да вършиш работата си.

Бог няма да те попита какво си направил, за да си помогнеш, а какво си направил, за да помогнеш на другите.

Бог няма да те попита колко приятели си имал, но ще те попита колко са хората, на които си бил верен приятел.

Бог няма да те попита какво си правил, за да защитаваш правата си, а какво си направил, за да защитиш правата на другите.

Бог няма да те пита в кой квартал си живял, но ще те попита как си се отнасял със съседите си.

Бог няма да те попита за цвета на кожата ти, но ще попита за това какъв е характерът ти.

Бог няма да те попита колко пъти делата ти са съответствали на думите ти, а колко пъти не са.

Автор. Р.А. Уаху

Никога не се променя, а пък е винаги различен

2010-10-13T14:53:00.006+03:00

Има толкова много начини да опознаваш все същият, единственият, живият Бог. Той никога не се променя, но необятността Му ни кара да си мислим, че е винаги различен.
Ето още един начин да се докоснем до Него по различен начин:

Skillet - Under My Skin

When I feel You close to me
It's easy to believe
To the depths and back again
To find that I'm still needing
Feel the fear dissipate
When You are everything You are
Feel my soul come awake
You carry me away

When I hurt, when I bleed
You're holding me
Feel You scratching at the surface
Under my skin [2x]

Oh, under my skin [2x]

Oh the sweet serenity
I'm beautifully addicted
You are more than I can take
I crave You undiluted
You calm the ache, I come awake
When You are everything You are
Feel the fear dissipate
You carry me away

When I hurt, when I bleed
You're holding me
Feel You scratching at the surface
Under my skin [2x]

Oh, under my skin [2x]

Oh, yeah

Could I be lost
Could I disappear
Could I be lost
Would You find me here?
Could I be lost in a secret place?
Could I rest in the shadow of Your face

Oh the sweet
(Could I be lost, could I disapper?)
Serenity
(Could I be lost, would you find me here?)
Beautifully
(Could I be lost in a secret place?)
A part of me
(Could I rest in the shadow of your face?)

When I hurt, when I bleed
You're holding me
Feel You scratching at the surface
Under my skin [2x]

Oh, under my skin [4x]

Песента е още и за това, което и цар Давид казва - че няма нито къде, нито как да се скрием от Бога, но то и няма нужда. Дори когато си мислим, че ние сме с най-ужасяващите грехове на света, пак Той знае и не само знае, но Му пука. Ето защо изпрати Сина Си да умре вместо нас и да понесе наказанието, което се полага на нас, а справедливостта Му да бъде удовлетворена. Песента е и за процеса, в който Бог ни променя, така че да приличаме повече на Неговия Син. Песента най-вече според мен е за различните начини, по които можем да видим Бога, докато Той ни променя.

Приятно слушане!

10 000 + 1

2010-09-25T00:52:00.005+03:00

Днес нямах възможност да участвам и аз в Националното литийно шествие на БПЦ „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”, но подкрепям инициативата на БПЦ. Изразявам съпричастността си като давам гласност на гражданската петиция на участниците в шестието.
Наистина злото и простотията в България трябва да се атакуват с добро, а не с недоволство и псувни. Наистина имаме нужда от революция на духа като се върнем назад и последваме светлия пример на възрожденците. България трябва да се събуди!
Радвам се, че БПЦ "щипе" спящия народ, за да го събуди. Радвам се, че Бог ни дава шанс да се обърнем и да се подобрим. Надявам се за мъдрост от страна на управляващите и не на последно място: 10 000 + 1 души могат да направят разлика.

Гражданска петиция на участниците в Националното литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”
24 септември 2010 11:05, Българска Патриаршия

С ИСКАНЕ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ С ЦЕЛ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЕСИОНАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ В ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ПОДГОТОВКА

НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА Р БЪЛГАРИЯ Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 41 НС НА Р БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА

Г-Н СЕРГЕЙ ИГНАТОВ

Ние, участниците в Националното литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца” – представителите на БПЦ-Българска Патриаршия, политици, общественици, педагози, родители и граждани,

Като виждаме ясно и с голяма тревога, че духовно-нравствената криза, в която се намира нашето общество, се отразява пагубно на децата ни и че българската образователна система не използва пълния капацитет на своите добре изпитани традиции за възпитание и образование на духа,

Като сме убедени в неотложната необходимост всички отговорни институции в България: Църквата, семейството, училището и държавата съвместно, незабавно и с всички сили да подпомогнат българските деца в тяхното развитие като благородни и хармонични личности,

Като отчитаме всеобщопризнатото и приложено в практиките на ЕС право на всички деца да получават образование при зачитане на личната и семейната им религиозна идентичност,

Като изразяваме позицията на мнозинството български граждани, които – след многохилядни подписки през последните двадесет години на преход – настояват гласа им най-после да бъде чут,

Считаме, че духовен вакуум не съществува и че там, където отсъства сериозно и добродетелно духовно-нравствено развитие, се настанява разрушителната епидемия на отрицанието, разврата, наркотиците и деструктивните учения. Затова заявяваме своето категорично искане чрез средствата на възпитанието и образованието децата ни да бъдат защитени от опасностите на консуматорския светоглед, духовната обърканост, нравствения упадък и ценностния разпад.

Твърдо сме убедени, че за постигането на тази цел трябва да следваме примера на нашите предшественици. Защото винаги, когато достойните ни предци са обръщали окрилен взор към бъдещето на родината ни, те са мислели за носителите на това бъдеще - децата, за тяхното благочестиво възпитание и за всестранното им образование. И за да има силна и благоденстваща България, нашите мъдри прадеди са възпитавали следващите поколения в това да милеят за род и език, за вяра и традиция, за Църква и Отечество.

Затова твърдо настояваме правата и потребностите на мнозинството български деца, които имат православно самосъзнание, да бъдат защитени и удовлетворени, чрез възможността в задължителната си подготовка всички те да получават възпитание и образование в духа на православните ценности. Родолюбивите ни предшественици са знаели, че народ без корени няма бъдеще. А за нашия народ дълбокият корен и неизчерпаемият източник на духовни и морални сили, на социално единство и благопреуспяване е православната вяра с нейната възвишена духовност, безусловно човеколюбие и висока култура.

Призоваваме българската държава мъдро и отговорно да изпълни дълга си пред бъдещите поколения, като чуе гласа ни и възприеме предложенията за съвместна работа, дадени от страна на Българската православна църква по този националнозначим въпрос. Историята ни учи, че България осъществява същински и траен напредък само тогава, когато управляващите ръководят страната в единодействие с Църквата, която винаги се е грижела и се грижи, служела е и служи на цялата нация.

Затова настояваме за незабавно пристъпване към съвместно подготвяне на законодателни промени, които да гарантират, че нашите деца ще бъдат укрепени в доброто и че в детската градина и в училище те ще могат да придобиват морална сила твърдо да противостоят на греха в себе си и на злото в заобикалящия ги свят. А това може да се осъществи и да има дълготрайни плодове, ако конфесионално и нравствено ориентираното изучаване на „Религия” залегне в задължителната им подготовка.

„Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне”, казва св. апостол Павел (Послание до галатяни, 6:7).“Дайте на юношеството надлежно възпитание в духа на вярата и вие сте направили всичко, що е потребно, за да бъде отечеството честито и славно”, ни съветва приснопаметният Старозагорски митрополит Методий Кусев. Защото благочестиво възпитаните и образовани младежи и девойки ще бъдат утре себеотдайни родители, трудолюбиви работници, добри учители, разумни експерти, почтени политици, високопринципни управници, истински патриоти и достойни човеци.

Това е, от което България се нуждае!

Това е, което искаме за всички български деца!

Това е, което трябва да посеем сега!

За участниците в Националното литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”:

Председател на Св. Синод МАКСИМ, Патриарх Български

Източник: Българската православна църква - Българска патриаршия

One Real Thing

2010-09-11T16:21:00.005+03:00

Speak, and my heart starts aching
Reach, and the numbness dims
Beat, still my minds uncertain
Breathe, it begins again

You are the One Real Thing
You are the One True Thing that I know
You are the One Real Thing
No matter what the future brings
You're the One Real Thing

Stay, locked within Your presence
Truth, renew in my mind again
Rest, cuz I know You're faithful and I
Trust, cuz I know Your name

You are the One Real Thing
You are the One True Thing that I know
You are the One Real Thing
No matter what the future brings
You're the One Real Thing

I get down on my knees and I
Feel Your love wash over me (One Real Thing) [4x]

Speak, and my heart starts aching
Reach, and the numbness dims
Beat, still my minds uncertain
Breathe, it begins again, again...

You are the One Real Thing
You are the One True Thing that I know
You are the One Real Thing
You are the One True Thing that I know
You are the One Real Thing
No matter what the future brings
You're the One Real Thing

I get down on my knees and I
Feel Your love wash over me (One Real Thing)

По действителен случай

2010-09-09T21:08:00.006+03:00

Веселин Кисьов разказва:

През 1989 г. в семейството ни осъществихме контакт с полтъргайст (извънземен дух). Контактувахме с писане – чрез ръката на сестра ми или майка ми. По-късно вкъщи станаха много полтъргайсти. Общувахме с тях ежедневно.

Първоначално ни се струваше, че ни помагат. Аз, осемгодишен, завърших два класа в училище за една година и започнах да пиша наистина хубави стихотворения и приказки като на конвейер. Сестра ми, тринадесетгодишна, написа роман от 180 машинописни страници (научнофантастичен) и изведнъж, както си рисуваше нормално по детски, започна да твори големи и красиви картини със собствен, изключително сложен стил и го постигаше с изключителна лекота.

Полтъргайстите твърдяха, че всичко това е тяхно дело, но дойде време да видим изключително лошата им, и всъщност единствена страна. В крайна сметка се оказаха точно онова, което Библията нарича зли духове и Христос ЛИЧНО ни избави от тях и ни обърна към себе си. Как се случи това, може да прочетете ТУК:
http://duhove.blogspot.com/

Екзекуция

2010-09-01T02:31:00.004+03:00

Честно казано този блог не е толкова актуален, понеже не блогвам на редовна база, а по-скоро е вече като библиотека. Осъзнах това днес. Търсих материали относно какво значи да умре плътта и как става това и попаднах на един форум, интересно беше. Но чак днес, търсейки нещо различно се натъкнах на блога ми (не от гугъл :)). И преглеждайки книгата на Дерек Принс - Божествена размяна, която преведох и публикувах преди да заминем аз и Светльо за САЩ, видях последната глава. Едва ли има някой, който да си спомня, още повече аз щом не си спомнях... затова пак ще я пиша, понеже е мнооого полезно четиво. Даже интересно е, че Дерек Принс по едно време е имал по 3 служби (така ги нарича той) седмично на Speaker's Corner, Marble Arche. Но за Speaker's Corner ще пиша някой друг път (едно от може би най-интересните места, които човек може да види в Лондон освен любимия на всички преподаватели по английски език Биг Бен :))

Нашият стар човек беше оставен на смърт в Него, за да може новият човек да дойде към живот в нас

Нека най-напред да обърнем на Римляни 6:6, където е използвана фразата „старият човек”. Някои преводи използват вехтия човек или старото естество.

Павел говори за значимостта на християнското кръщение. Той обяснява, че е погребение и това погребение трябва да се случи, защото е имало смърт. Така че християнското кръщение е преди всичко потвърждаване на смърт, която се е случила, и тогава се погребва това, което е умряло. Но това води до възкресение. И тогава той обяснява в следващите стихове, че смъртта се е случила. Така че ние няма да се впускаме в подробности по отношение на кръщението, но просто ще видим Римляни 6:6:

„Като знаем това...”

Трябва да отбележа, като се надявам да не бъда циничен, че на много места, където Павел казва „знаете” или „като знаете” или други подобни думи, трябва да кажа честно, че мнозинството от съвременните християни не знаят. Така че проверете дали вие знаете това.

„като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.”

Така Павел казва, че нашият стар човек беше разпънат в Исус, когато Исус беше разпънат. Какво е старият човек? Той също използва тук фразата „тялото на греха”. Всъщност има около 4 различни фрази, които Павел използва. Първо има „старият човек, тялото на греха”. На друго място той използва „тялото на греховете на плътта”, а име и още една фраза, която Павел използва, „плътта”.

Тези фрази бих ги нарекъл формални новозаветни понятия. Мисля, че трябва да имаме предвид, че ако, например, млад мъж ще става електроинженер, той трябва да очаква в учебника му да има определени формални понятия, които трябва да се използват според естеството на предмета, които иначе не биха били разбираеми за хора, които не са изучавали дисциплината, но са съществени за правилната комуникация. И всеки млад мъж, който ще става такъв инженер, трябва да е подготвен да научи тези понятия.

Вярвам, че същото е валидно и за един християнин. В Новия Завет има някои думи, които аз бих нарекъл формални понятия, които имат специализирано значение, което може да бъде разбрано само ако изучавате Новия Завет. Ето списък с някои от тях. „Старият човек, тялото, тялото на греха, тялото на греховете на плътта и плътта”. В определен контекст – и това не е всякакъв контекст – тези не означават това, което по принцип означават. С други думи, когато Павел говори за плътта, може да си мислите, че той говори за физическото ми тяло. Но той не говори за него. Същото е и когато той говори за тялото. На някои места в действителност той говори за физическото тяло. Но на други места той не говори за физическото тяло, ами за, хм, добре, за какво говори той? Това да си призная не ми е лесно да го дефинирам. Но бих казал, че това, за което говори той е старото естество, което е родено във всеки наследник на Адам. Той говори за естество. Можете да го наречете Адамова природа. И тази природа може да се обобщи с една дума, която е много лесна. Бунтовник. Ето тук има един неприятен факт за всеки от нас. Във всеки от нас има бунтовник. Нямаме избор, просто така сме родени. И Бог има програма за този бунтовник. Знаете ли каква е Неговата програма? Той не го изпраща на църква или на неделно училище, не го кара да учи наизуст стихове. Неговата програма е много лесна. Точно така, схванахте, екзекуция. Бог няма бъдеще за бунтовника.

Но посланието на евангелието, добрата новина е, че екзекуцията стана преди 20 века, когато Исус умря на кръста. Нашият стар човек беше разпънат в Него. Това е исторически факт – точно толкова реален, колкото е факта, че през 55г. п.н.е. Юлий Цезар завладява Британските острови. Разбирате ли? Това е действителен исторически факт. Това дали го вярваме или не не променя самия факт. Но ако го знаем и го вярваме, ще промени живота ни. Виждате, че Павел в Римляни 6:6 казва „Като знаете”. И тогава в Римляни 6:11 той казва:

„Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.”

Редът е логичен. Първо трябва да знаете библейския факт. После лично да считате това приложено за вас самите. Трябва да считате себе си за мъртви към греха. Наистина интересно е да разгледаме какво значи това да си мъртъв за греха.

Вижте, всичко това е част от снабденото на кръста. В книгите си съм използвал тази малка проста илюстрация за този ужасно лош мъж. Имам предвид, че той е такъв вид човек, за който хората, които ходят на църква, нямат време. Той пие уиски, пуши цигари, гледа порно по телевизията и е груб и противен към жена си и децата си. Сега жена му е станала вярваща, а също и децата. Така че в неделя вечер те са в местната църква, а той стои във фотьойла с чаша уиски, цигара в устата и гледа някаква безсмислена програма по телевизията. Те си прекарват чудесно в местната църква, връщат се щастливи и си пеят. Тогава изведнъж замръзват и си дават сметка, че ако той ги чуе да пеят, ще започне да ги ругае. Така че те продължават на пръсти, а той е оставил цигарата и димът се носи из въздуха, чашата с уиски е на масата, той не го пие. Не гледа какво става на телевизионния екран и не им крещи, дори не е ядосан. Знаете ли какво е станало? Той е получил сърдечен удар. Точно така той е умрял. Той е умрял за греха!

Добре, имам предвид, че това е което Павел казва. Какво значи това? Грехът няма повече власт над него. Грехът не го привлича повече. Грехът не може повече да предизвика някаква реакция от негова страна. Това е да си умрял за греха. Павел казва считайте себе си за мъртви за греха. Защо? На базата на това, което се случи на кръста. Защото Бог екзекутира нашия стар човек в Исус. Нашият стар човек беше екзекутиран. Но ние трябва да го знаем и да го приемаме за себе си. Когато правим тези две неща, това става реално в нашия живот.

Има голяма разлика между това греховете ти да бъдат простени, което е чудесно, и това бунтовникът да бъде екзекутиран. Например, аз отраснах в църква като момче, което ходеше всяка неделя на църква и изповядваше греховете си. Нямаше измъкване, всички го правихме. И аз някак си излизах от църквата като се чудех или се надявах може би, че нещо ще се случи. Но напълно осъзнавах, че през следващата седмица ще извърша същите грехове, които вече бях изповядал. И се чудех дали да ги изповядвам и да продължавам да ги правя или да не ги изповядвам. Но вижте, това е само форма на религия. Това не е посланието на евангелието, защото Бог не се занимава само с миналото. Чудесно е да сте опростени за миналото, страхотно е. Но това все още не решава вашия проблем, че има бунтовник, който живее във вас. Защо? Защото бунтовникът ще ви накара да продължите да вършите бунтовнически неща. Така че Божието снабдяване не е само, за да ни прости миналото, но това е и екзекуция на бунтовника вътре в нас.

Бог направи това живо за мен лично преди много години. Бях от около 5 години пастор на малка петдесятна църква в центъра на Лондон. И някои хора, които ме познават днес трудно биха повярвали това, но аз водех служби под открито небе 3 пъти седмично в центъра на Лондон на едно място, което се нарича Speaker’s Corner, Marble Arch. И това е, където ходехме за риба. Излизахме и на риболов за грешници и така ги водехме. И така през годините видяхме стотици грешници, спасени чрез тези събрания на Speaker’s Corner.

Но една нощ през този период сънувах един много реален сън. В съня си видях едно типично наше събрание под открито небе. Имаше събрани хора в кръг и един човек стоеше по средата и проповядваше. И докато гледах и слушах мъжа си казах „Това, което проповядва, е много добро”. Но имаше нещо, което не ми харесваше в него. Сякаш той беше гърбав и имаше тояга и общо взето изглеждаше уродлив. Като се събудих, се зачудех какво ли значи това, и го отпратих. Но след около 2 седмици отново имах същия сън. Този път си казах „Бог трябва да иска да ми каже нещо. Чудя се кой ли е този мъж?” И сякаш Святият Дух ми каза, каквото каза Натан на Давид, „Ти си този мъж.”

И пред мен се отвори съвсем нов аспект на спасението. Бях здраво спасен по повечето стандарти, кръстен в Духа, служещ на Господа, но имаше нещо в мен, което беше извратено и неприемливо за Бога. Това беше старият човек. Нямах никакво евангелско разбиране за Божията програма за стария човек. Трябваше сам да си проправям път през тези неща.

По същото време вече наближаваше Великден и заради великденския сезон някак си в ума си имах въображаема представа за хълма на Голгота (или разпятието) и трите кръста на него. Но средният кръст беше доста по-висок от останалите два. И сякаш Святият Дух ме изпитваше – Той каза „Сега, кажи ми, за кого беше приготвен средният кръст?” и беше сякаш ми каза „Внимавай какво ще отговориш”. Така че аз се спрях, помислих и казах „Беше направен за Варава”. И Той каза „Точно така.” Защото кръста определено не беше направен за Исус. Разбирате ли? Варава трябваше да бъде екзекутиран, но той беше освободен в последния момент и Исус зае неговото място. Тогава Той каза „Но Исус зае мястото на Варава.” Аз казах „Точно така”. Тогава Святият Дух каза „Но Аз мислех, че Исус зае твоето място”. Аз казах „Да, точно така е”. Тогава Той каза „Ти трябва да си Варава.”

И от тази гледна точка аз го видях. Никога не споря с хора за това, защото е откровение. Но видях, че аз бях престъпника, за когото беше направен кръста. Беше точно по моите мерки и беше подходящ за мен, но Исус зае моето място.

Това така оживя в мен, Божията програма за справяне със стария човек. Това е доста различно от прощението на греха. Прощението на греховете е чудесно, но вие никога няма да имате победоносен живот или истинска плодоносност докато този стар бунтовник е все още жив във вас. Божието снабдяване е екзекуцията на бунтовника. Старият превод на Кинг Джейм казва „е разпънат”, което е перфектно време. Но по-правилният превод е „беше разпънат” и това е свършено време, актуален исторически факт, който се е случил. Няма значение дали го знаем или вярваме, то си е вярно. Но знаеки го и вярвайки го, това ще промени и вас, и мен. Това е негативната страна. „Нашият стар човек беше разпънат, така че новият човек да може да живее в нас”. Това е размяната от стария на новия човек.

Сега нека за момент да погледнем картината на новия човек. Има едно поучение по радиото на тема „Старото естествено и новото естество”. И отбелязах, че това са 2 личности, които са централни за цялото откровение на Новия Завет, но повечето християни знаят малко за тях. Те никога не се именоват, те са просто старият човек и новият човек. Интересно е, че когато става въпрос за стария човек, расата няма значение. Никога не се говори за евреиски стар човек или за езически стар човек или за гръцки стар човек, той е просто старият човек. Адамът във всеки един от нас.

Адам нямаше деца докато не се разбунтува. И всяко дете, което е наследник на Адам, има в себе си от естеството на бунтовника.

Сега да погледнем Ефесяни 4:22-24. Това е част от увещанието да бъдем истински християни, до това реално се свежда. И фигурата, която се използва, е да съблечем един комплект дрехи и да сложим друг.

„да съблечете (да свалите), според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.”

Ето го и описанието на двете личности, стария човек и новия човек.

Ключовата дума, която описва стария човек е думата тлее. Грехът разлага естеството на стария човек. Той е морално гнил, емоционално гнил и физически гнил. Той ще умре. Краят на тлението е смърт.

Бог направи нещо много живо за мен, което е, че тлението е необратимо. Веднъж нещо, ако загние, няма начин да се изтрие процесът на разлагане. Може да се забави, но не може да се преодолее. И така, когато Бог иска да направи нещо за нас, Той ни дава напълно ново начало. Той не се опитва да излекува тлението, той маха тлението и го замества с ново нетленно естество.

„стария човек, който тлее по измамителните страсти”

Същината на проблема е, че старият човек беше измамен от сатана. И от тази измама се появи това, което Новият Завет нарича похот. И в Новия Завет похот често означава желания, които бяха поставени от Бога и които по същество са естествени и здравословни, но които чрез греха са станали извратени, зли и вредни. Така че резултатът от измамата на сатана е, че желанията, които Бог е вложил в нас, са станали гнили, вредни. И Бог казва, че има само едно разрешение: екзекуция.

Но той казва „Ще го заменя с нов човек”. Сега вижте описанието на новия човек в стих 24:

„новия човек, създаден по образа на Бога (това е според Божиите стандарти и Божията цел, осъществявайки Божия дизайн) в правда и светост на истината.”

Важно е да видим, че старият човек е продукт на лъжата, новият човек е продукт на истината. Истината води до праведност и святост. Ето защо е толкова важно да видим истината и за двете в тези стихове.

Сега, какво е старият човек или кой е старият човек? Ако се върнем една глава назад в Ефесяни 3:17 Павел се моли с една от своите страхотни молитви. Мисля, че това е най-великата му молитва някога. Ако навляза в тази молитва, никога няма да приключа с нея, така че само ще наблегна на една фраза в Ефесяни 3:17:

„чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца...”

Така че кой е новият човек? Това е Христос.

Нека да видим и страхотното изявление в Колосяни 1:27:

"на които (това е на нас, ако можем да го получим, на вярващите, на светиите. Харесва ми да кажа на нас.) Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата.”

И това е мистерия, която е била Негова от предишните векове и поколения. Това е вълнуващо нали? Казвам ви, ако не се развълнувате от евангелието, значи никога не сте успели да схванете какво наистина ви казва.

Сега каква е мистерията? Това е Христос във вас. 3 кратки думи. Това е новият човек, Христос във вас. Но не знам дали мога да обясня това достатъчно ясно, това очевидно не е личността на Исус Христос, Който стои отдясно на Отца. Това е естеството на Исус Христос, Христовата природа. Защото целта на Бога беше да приведе много синове към слава, да възпроизведе Исус във всеки един вярващ.

Искам да отида малко по-далеч, за което искам да ви предупредя, че има хора, които не биха се съгласили с мен. Отново аз нямам нищо против тях, те все още могат да отидат на небето и аз се надявам, че също нямат нищо против мен! Но това е моето разбиране. Аз винаги предупреждавам хората, че това е начинът, по който аз виждам нещата и вие сте свободни да се съгласите или пък не. Но ако погледнете в 1 Йоаново 3:9, ще намерите много интересно твърдение. Отново, ако не се изненадате от това, значи не виждате това, което ви казвам. 1 Йоан 3:9:

„Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.”

Казва ли ни това, че новороден вярващ никога не греши? Това би изключило мнозина от нас, включително и мен, повярвайте ми. Едно тълкувание е „не върши редовно грях”. Аз бих казал, че по мое мнение това удължава значението на гръцкото време отвъд всичко, което е оправдателно. Но всъщност се казва, че не може да върши грях.

Има ли някой сред нас, който наистина да е роден от Бога? За когото би се казало, че не може да извършва грях? Не вярвам, че има. Така че какъв е отговорът? Моето разбиране е, че това е новото естество, което е било родено в нас. Това е естеството, което не може да съгрешава, това е Исусовото естество. Това е новият човек. Ще подкрепя това с 1 Йоан 5:4:

„Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света - нашата вяра.”

Сега Йоан казва не всеки, а всичко. Ясно? Това е личност, но това е също и естество. Това е моето разбиране. Това е новият човек. Той не може да съгрешава, нетленен е. Знаете ли защо е нетленен? Защото Божият зародиш пребъдва в него. Какъв е този зародиш? Отворете на 1 Петрово 1:23. Това е средата на изречение, не е необходимо да минаваме през цялото.

„Тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].”

Каква е природата на семето на Божието слово, коя е ключовата дума? Нетленно. Разбирате ли? Това е точно обратното на природата на стария човек, която е тленна.

В цялата вселена, доколкото знам, го има този принцип. Природата на семето определя природата на това, което ще се произведе чрез семето. Например, ако засадите семка от портокал, не очаквате да порастне ябълка. Ако засадите семка от ябълка, няма да очаквате да излезе банан. Семето определя природата. Така че ако сте новородени от нетленно семе, какво естество придобиваме? Нетленно естество. Това е естеството на новия човек. Сега, слушайте, не ви казвам, че новороден християнин не може да съгрешава. Това, което ви казвам, е, че всеки наистина новороден християнин има естество, което е неспособно да съгрешава. Това е естеството на Исус и то е родено от нетленното семе на Божието слово и нищо не може да го развали.

Сега начинът, по който живеем, ще се определя от взаимодействието на двете естества: стария човек и новия човек. Новият човек не може да съгрешава, старият човек не може да спре да съгрешава. За да живеем победоносен живот, трябва да приемем Божият начин за справяне със стария човек, който е разпъване, екзекуция. Но не е достатъчно само веднъж да се счетете за умрял. Ако отворите на Колосяни 3, Павел изяснява, че това е продължителен процес. Всъщност бих казал, може би съм недуховен, но в мен има продължителна битка. Имам предвид, че може би някои от вас са толкова благословени от Бога, че нямат борби, но не и аз. Да видим Колосяни 3:

„И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога.”

Павел поучава и ефесяните и колосяните, че ние се идентифицираме с Исус Христос в смъртта, погребението, възкресението и възнесението. Така че той казва, ако сме се възнесли заедно с Христос, защо продължаваме да си врем носа в земните работи?

„Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.”

Не е ли това чудесно твърдение! Вие умряхте. Кога умряхте? Когато Исус умря на кръста. Вие умряхте. Вие може да кажете, „Добре, а къде е моят живот сега?”. Павел казва, че имате таен, скрит живот, който светът не разбира. Той е скрит с Христос в Бога. Какво някога може да бъде по-сигурно от това? С Хритос в Бога. След това продължава:

„Когато Христос, нашият живот, се яви...”

Братя и сестри, всичко, от което се нуждаете, е в това единствено изречение. Христос е нашият живот. Победа над греха, изцеление от болести, власт над дявола. Всичко е в това единствено изречение. Христос е нашият живот. Но тогава той продължава, като казва:

„Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.”

Тогава светът наистина ще види какви сме. Междувременно това е скрито и светът не може да го види. Ето и стих 5:

„Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство;”

Библията е много реалистична. Тя казва добре, вие умряхте, когато Исус умря на кръста. Но бъдете сигурни да държите себе си умрели! Павел казва умъртвявайте, слагайте под смърт, стойте мъртви. Аз вярвам, че това е Божието снабдяване за победа над греха. Трябва да кажа, че много новородени хритияни наистина нямат съществуваща победа над греха. Те се борят непрекъснато нагоре-надолу. Един ден имат победа, на другия ден нямат. Мисля, че в повечето случаи, това е, защото не са видели Божието снабдяване чрез кръста.

Нека се върнем на Римляни 6:6 за малко:

„Като знаете...”

От сега нататък вярвам, че всеки от вас го знае. Вие го знаете. Имам предвид, че ако пусна анкета, някои от вас биха казали „Честно, никога не съм го знаел преди. Но сега го знам.”

„Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.”

Забелязвате ли тялото на греха? Това е другата дума за това нещо в нас, което винаги е мотивирано за грях. Трудно е да се направи добър превод на тази дума. Бих казал извън действие. Не спира да съществува. Има някои поучения върху святостта, които учат, че старият човек престава да съществува.

Добре, кой върши неговата работа, питам аз? Просто не отговаря на действителността. Едно нещо относно теологията е, че трябва да се отнася до действителността. Иначе е безполезна. „тялото на греха се унищожи, та да не робуваме вече на греха”.

Това е крайната цел, да избягаме от робството на греха. И това става само когато разпознаем, че нашият стар човек беше разпънат с Него. Да имаме прощение на миналите си грехове е страхотно, но не се справя с робството на греха. Виждате ли какво казвам?

Сега нека да направим това, което правихме до сега и да го приложим. „Нашият стар човек беше поставен на смърт, за да може новият човек да живее в нас”.

Има ли смисъл това? По-добре е да го кажем дойде към живот в нас. „Нашият стар човек беше оставен на смърт, за да може новият човек да дойде към живот в нас.” Още веднъж. „Нашият стар човек беше оставен на смърт, за да може новият човек да дойде към живот в нас.” Сега да го направим лично. „Моят стар човек беше оставен на смърт, за да може новият ми човек да дойде към живот в мен.” Чудесно.

Сега, четейки записките си, позволете ми да изброя десетте аспекта на размяната, които разгледахме. Бих искал да ви предложа една задача, така че да запомните тези 10 аспекта. Ако е възможно под ред. Редът не е толкова важен, но помага да се завърши със стария човек. След като сте готови се опитайте ид а запомните свързаните стихове. Не да учите наизуст стиховете, но да запомните препратките, които потвърждават казаното. Това не е толкова лесно за някои от вас, но честно ви гарантирам, че ако го направите, ще бъдете различен човек. Ще мина само по размените. Няма да ви карам сега се го правите с мен, а ще го направя пред вас, както до сега използвахме лявата и дясната ръка.

- Исус беше наказан, за да можем ние да бъдем опростени.

- Исус беше наранен, за да можем ние да бъдем изцелени.

- Исус беше направен грях с нашата греховност, за да можем ние да бъдем направени праведни с Неговата праведност.

- Исус умря с нашата смърт, за да можем ние да споделим Неговия живот.

- Исус беше направен проклятие, за да можем ние да получим благословението.

- Исус изтърпя нашата бедност, за да можем ние да споделим Неговото изобилие.

- Исус понесе нашия срам, за да можем ние да споделим Неговата слава.

- Исус издържа нашето отхвърляне, за да можем ние да имаме приемане с Отца.

- Исус беше отрязан чрез смърт, за да можем ние да бъдем присъединени към Бог завинаги.

- И накрая, „Нашият стар човек беше оставен на смърт в Него, за да може новият човек да дойде към живот в нас.”

Цар Аса

2010-08-26T23:08:00.006+03:00

Цар Аса разрушава идолите. Картина на Monsu Desiderio.

Книгите на Царствата са пълни с интересни истории. Можем да видим как са живели различни царе и как Бог е работил в животите им. Така можем да научим важни принципи и да видим последствията от делата им.
Юдейският цар Аса е правнук на цар Соломон, a всъщност той е третият цар на Юда след разделянето. За живота му се разказва във 2 Летописи 14-16 гл. Когато етиопският цар Зара излиза да воюва против юдеите с голяма армия, цар Аса извика към Бога. Ето какво казва той: "Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на Тебе уповаваме, и в Твоето име идем против това множество. Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе." Така Господ порази етиопците пред Аса и пред Юда; и етиопците побягнаха.

Честно казано, понякога си мислим, че нямаме нужда да се молим, защото и сами можем да се справим със ситуацията. Но като разсъдим не е ли това гордост и непокорство? Бог може да помогне независимо от това дали сме силни или слаби, нужно е да разчитаме на Него и Той ще действа за нас.

В дните на цар Аса Божият Дух дойде на Азария, Одидовия син. И той излезе да посрещне Аса и му каза: "Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави." Това също ни казва и Яков в своето послание. Азария също им казва и колко трудно е било в предишните времена на войни и борби и ги окуражва със следните думи за новото време на мир: "А вие се усилвайте, и да не ослабват ръцете ви; защото делото ви ще се възнагради."
Аса е управлявал във време, когато Израел и Юда са били във война почти непрестанно. Все пак в царството на Юда се е живеело доста по-добре, отколкото в царството на Израел. Благословението на Господа явно се е виждало, че е почивало в царството на Юда, победата на Аса над етиопците и ливийците, свободата и чистотата на религиозно поклонение след като Аса не само маха жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотрошава идолите и изсича ашерите, но и детронира майка си да не бъде повече царица заради нейния идол на Ашера. А също и подновеният завет с Бога - Аса заповядва на Юда да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му! Всичко това е карало много хора да се преселват в земите на Юда и непрекъснато да се увеличава броят на емигрантите от Израел. Ето защо в един момент израелевият Цар Вааса решава да сложи край на това преселение към Юда. Той укрепява град Рама. Реакцията на Аса е красноречива - той отива при сирийския цар, за да го моли да подновят договора, който са имали бащите им, т.е. Сирия да не помага на Израел. И сирийският цар се съгласява. Това изглежда да е била перфектна стратегия, но ето какво казва Бог по въпроса чрез гледача Ананий: "Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избегна из ръката ти. Етиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти. Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни." Силни думи.

С това приключвам краткия си преразказ на управлението на цар Аса, което доста ме впечатли. Ще си спестя коментарите и се надявам да не съм си измислила нещо тук-там. За проверка - 2 Летописи 14-16 :)

Картина: King Asa of Juda Destroying the Idols

Ню Ейдж под носовете ни

2010-08-04T00:40:00.005+03:00

Увод

Първото познато използване на Ню ейджа в контекста на тези идеи се появява в книгата „Тайната доктрина: на Мадам Блаватска, публикувана през 1888. А терминът Ню ейдж се появява още по рано при Уилям Блейк в увода му към „Милтън: Поема”, която е написана около 1809. Така че макар и много млади хора да си мислят, че те са откриватели на Ню ейджа, те всъщност са наследили и доразвили идеите на своите пра-пра родители.

Разнообразните дейности, следвани от Ню ейдж субкултурата, включват вземането на участие в групи за обучение и медитации, лекции, улични панаири, както и закупуването на музика, книги, кристали, тамян, пирамиди за изцеляване или придобиване на енергия. Ню ейдж хората често покровителстват предсказващите съдбата, знахарите и духовните съветници. Според американския писател Кен Уилбър поне 80% от Ню ейдж духовността се крепи основно на митично-магическото мислене в контраст с истинското световно съзнание. Философията и космологията на Ню ейдж движението включва широк кръг убеждения, като някои от тях са изброени по-долу:

Живот след смъртта - съзнанието продължава да съществува даже и след смъртта чрез прераждането. Така човек продължава да се учи.

Духовна енергия - географските места, като Бермудските пирамиди или Стоунхендж, ни даряват с духовна енергия.

Синхронност - съвпаденията имат духовно значение и съдържат духовни уроци, които могат да образоват хората, които са открити да ги научат. Според това убеждение всичко е универсално свързано чрез Бог и всеки участва и съществува в една и съща енергия, работейки за постигането на една и съща цел.

Астрология - зодиите и хороскопите са инструментална и интерпертационна информация за човешките връзки, събития, личности и други светски насоки.

Квантови механизми - автори, като Дийпек Чопра, Фред Алън Улф и Гари Зукав са интерпретирали хайзенбергския принцип на несигурността и квантовото заплитане, изтъквайки че физичния свят е само това, в което ние самите вярваме, тъй като всички обекти във Вселената са еднакви, а съществуването е безкрайно.

Позитивно мислене - позитивната нагласа и повтарящите се неща ще доведат до успех, а хората с дълбоко духовно съзнание ще доведат до промени в цялата популация. Хората носят отговорността да са креативни и да работят активно за телесното изцеляване и изцеляването на света, в който живеем.

Реализиране на потенциал - източните практики, като йога, тай чи, и рейки, помагат на личността да стане едно цяло и да разгърне пълния си потенциал.

Духовни същества - ако отворим себе си за тяхното насочване и следваме техните съвети, ще бъдем духовно пробудени от такива духовни същества, като ангели, духове, феи и др.

Ню ейдж движението се е разпростряло в света под формата на безбройни култури и общности, всяка интерпретираща и развиваща свои собствени концепции и убеждения. Много Ню ейдж последователи вярват, че храната въздейста не само на тялото, но и на душата и затова предпочитат свежата органична вегетарианска храна. Други пък вярват, че постенето помага за достигане на по-високи нива на съзнанието и до пречистването на тялото и духа. Слушането на Ню ейдж музика и медитирането водят до избистряне на съзнанието от световната лудост и позволяват на духа и тялото свободата да се изцерят без нуждата и намесата не традиционните медицински и психиатрични решения.

Седем тези върху движението Ню Ейдж

Йеродякон ПЕТЪР (Граматиков)

Предизвикателство към нашето съвремие представлява движението Ню Ейдж, което е оставило отпечатък върху различни страни от нашата култура и в съзнанието на хората. В идеен и понятиен план ученията, обединявани в движението Нова ера (или Епоха), заимстват от християнството, будизма, индуизма и окултизма, като почти изцяло покриват територията и проблематиката, вълнуващи теософията, антропософията и спиритизма.
Християнството и Ню Ейдж имат коренно различни виждания за човека и смисъла на живот.

Първа теза
Ню Ейдж е религия на доброто самочувствие, чиято задача е човешкото развитие и усъвършенстване. Целта е да се използва религията за подобряване качеството на живота.
Християнството е преди всичко религия на добротворството, понеже негов център е любовта Божия към човеците и цялото творение и любовта на човека към Бога и ближните. Не е вярно твърдението, че само този, който се чувства добре, върши добро. Човек, който е в нужда или страда, често проявява повече разбиране за човешките страдания, отколкото онзи, който има първокласен стандарт на живот.

Втора теза
Последователят на Ню Ейдж движението по принцип е наблюдател на живота. Смисълът на живота не е в движението, растежа, усъвършенстването, а в запазването на равновесие и спокойствие. Човек трябва да се превърне в зрител и наблюдател, за да се чувства добре, за да не допусне злото и страданията в света да редуцират качеството на неговия живот. Християнството не се дисоциира от страданието - вярата включва и страданията, следвайки примера на Иисуса Христа. Християнството познава и активното състрадание, не просто пасивното съчувствие.

Трета теза
Ню Ейдж, основавайки се на индуизма, разглежда реалността като филм, който вече е продуциран. Ако не ти харесва, можеш да го спреш, но не можеш да го промениш. Единствената възможност е игнориране посредством йога. Християнството разглежда живота като импровизация. Ние не знаем много за бъдещето, но задачата ни е да допринесем за успеха на пиесата, съвместно с нашите колеги и партньори. Ние имаме също така представа за червената нишка в пиесата, но понеже сценарият ни е предоставен за ориентир - Библията, която ще ни ръководи!

Четвърта теза
В по-голямата си част Ню Ейдж групите се ръководят от учители или гуру, които биват считани за божествени създания. Мечтата за божественост е главна характеристика на движението Нова ера. Християнството, от своя страна, е стъпило здраво върху Божиите заповеди и възлага надеждите си на Бога. Опитва се да остане вярно и на земята, и на небесата, понеже Сам Господ слезе на земята и „стана плът”. Когато Бог става човешко същество, човекът няма нужда да играе божество. Следователно на нас, християните, не се налага да ставаме богове с помощта на медитация или други способи.

Пета теза
Ню Ейдж повече или по-малко се характеризира с кармично мислене. Ако човек е неудачник, сам си е виновен, поради стореното в предишните животи: карма. Преуспелият човек не е задължен на никого, тъй като сам е сътворил собствената си съдба по време на предишните си животи. Християнството знае важността на действието в настоящия живот, понеже за своите дела ще отговаряме на Страшния съд, когато Христос ще въздаде правда като Съдия. Християните обаче знаят и това, че даже и след произнасяне на присъдата, хората са в благоприятна позиция, защото Съдията е също и Утешител и Защитник на подсъдимия.

Шеста теза
Ню Ейдж учението за кармата придава фатализъм на отношението към живота. Всичко е предопределено и за него може да се научи посредством астрологията и подобните методи на разчитане на съдбата и бъдещето. Учението за съдбата често се дължи на странен вид религиозност, където доминантно е чувството за нечистота и се изисква регулярно очистване.
Християнството също си поставя задача да се бори с нечистотата, но намира нейните корени в злото и първородния грях. Проблемът е в човешката гордост и алчност. Въпросите около вината и срама се разглеждат в светлината на Божието опрощение, засвидетелствано ни чрез Църквата Христова.

Седма теза
В хоризонта на вечността повечето членове на Ню Ейдж движението вярват, че са преживели множество животи и смърти, така наречената трансмиграция или реинкарнация на душите. Во веки веков човек ще умира и живее... и никога не ще се спаси от този кръговрат, освен ако не се извиси чрез добра карма. В действителност, добрата карма не води до спасение, защото всяка карма привързва човека към колелото на прераждането, та дори добрата карма привързва много по-силно, отколкото лошата. Единственият път извън този кръг е йога, която заличава (изгаря) всяка карма.
Християнството утвърждава, че прераждането води наникъде и представлява самозаблуда и нищо повече. Има само един път, който ни води до освобождение: даденото ни от Бога спасение в Иисуса Христа чрез Светия Дух, за да можем да станем участници в Царството Божие, а Христос ще ни поведе през смъртта към вечния живот и възкресението. Това е благовестието, което разчупва цикъла на реинкарнацията и разкрива суетното учение на новите религиозни учения, обединени в движението Ню Ейдж.

Източници:

двери бг - http://synpress-classic.dveri.bg/19-2003/19-NewAge.htm

съновник бг - http://sanovnik.bg/n4-3471-%D0%94%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%9D%D1%8E_%D0%95%D0%B9%D0%B4%D0%B6_%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%B2%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B5_%D1%82%D0%BE

Харалан Попов - Изтезаван заради вярата си

2010-07-27T18:02:00.008+03:00

Харалан Попов е сред 15-те осъдени по първия, най-жесток процес (Пастирският процес), започнал с арести през лятото на 1948 и завършил през пролетта на 1949 г. Заедно с другите проповедници той е абсурдно обвинен в шпионаж в полза на англо-американците.

Откъси от книгата му "Изтезаван заради вярата си"

В 4 часа сутринта на 24.07.1948г. на вратата внезапно се позвъни, след това пак и пак. Бяха трима непознати - двама цивилни и един униформен. "Дошли сме за обиск", каза водачът, избута ме и нахълта в спящата къща. За три часа те преровиха всичко - книги, легла, скринове, чекмеджета. Когато около седем часа слънцето се показа, ми наредиха да отида с тях за малка справка. Тогава не знаех, че тази малка справка ще продължи 13 безкрайни години в мъчения и затвор. Докато ме изтласкваха, дъщеричката ми Рода се събуди и избухна в сълзи. Тялото й се тресеше от риданията. "Отвеждат татко, отвеждат татко" - викаше непрекъснато. Сълзите тихо пълнеха очите ми докато целувах Рут и Рода на раздяла със съзнанието, че може и никога повече да не ги видя. (жена му е шведска гражданка-Рут - бел. преп.)

В участъка ме претърсиха и заключиха в килия. В ъгъла стоеше старо спукано гърне, което служеше за тоалетна. То преливаше и вонеше ужасно. В 8 часа вечерта ме заведоха в един мебелиран кабинет, където ме представиха на един млад човек. Той ме попита: "Знаеш ли разликата между полиция и милиция?" Казах му, че не се занимавам с милиционерски работи и той се ядоса и закрещя. До полунощ стоях с лице към стената и той повтаряше през 5-10 мин същия въпрос. "Знаеш ли разликата между милиция и полиция?" Около полунощ вече той ми каза: "Работата на полицията е да пази интересите на богатите капиталисти, а работата на милицията е да пази интересите на честните работници."

ДОБРЕ ДОШЪЛ В "БЕЛИЯ ДОМ" АРЕСТАНТ ПОПОВ

Изведоха ме навън, където в черна кола ме чакаха двама униформени. Потеглихме и само след няколко минути спряхме пред голяма бяла сграда. Това беше дирекцията на ДС - страшната тайна милиция.
Много от най-добрите мъже в страната влезли в него, не излязоха живи. Дори се носеше слух, че имало собствено подземно гробище, където се отървавали от жертвите си.
За българите ДС означаваше изчезване, страдания и смърт. Над вратата на една килия беше надписан цитат от Божествена комедия от Данте: "О вие, що прекрачите този праг, надежда всяка оставете".
Колко точно беше!?!?
Говореше се, че минувачите оттам дочували писъци изпод паважа, идещи от лабиринта на подземните килии.После разбрах, че това е вярно.

Когато човек се изправи пред смъртта, той проверява себе си и се замисля за отношението си към Бога. Бях се примирил, че земният ми живот скоро ще свърши и не след дълго ще бъда с Господа. За мен беше очевидно, че бях доведен тук, за да умра. През изминалата седмица бях изгубил всичко най-скъпо на този свят - жена си и семейството си, Църквата, дома, но усещах до себе си Бог, когато влязох в ДС.

(Някои неща ще преразказвам и накратко,за да имам време за съществените. Авторът в следващите страници разказва за детството си, за това как е повярвал в Христос, за служението на Бога в църквата - бел. преп.)

През 1944г. в Отечеството ни пристигна на кон черна заплаха - опасността от комунизма. Комунистите бавно набираха сили докато страната ни лежеше смазана под ботуша на червената армия. За 3 години различните партии бяха забранени, водачите им хвърлени в затвора и комунистическата партия завзе цялата власт.
Започнаха слухове, които клеветяха водещите пастори в страната и това беше първият знак, че е дошъл и нашият ред. Много пастори бяха отстранени и на тяхно място дойдоха хора готови да бъдат марионетки в ръцете на комунистите и да бъдат на амвона - пълен абсурд.

Започна яростна клеветническа кампания, обвиняваха ни в шпионаж, оръдия на империализма. Така накратко се стигна до килиите на ДС. Първата реакция на човек, когато се срещне със страданието, е да си помисли, че е прекалено тежко, за да се понесе. Страданието беше и огънят, през който трябваше да преминат нашите църкви, за да изгорят сеното и стърнищата и да остане да блести чистото злато. Ще съборят църковната сграда, но ще остане истинската живата Църква, Тялото Христово, Страдащата църква.

Сутринта на 02.08. ме изкараха от килията и ме въведоха в комфортен кабинет. За голяма изненада там беше млад човек, когото познавах, казваше се Велчо Чанков. Зарадвах се, знаех го от дете.
...но колко се беше променил. По-късно научих, че той е човекът организирал процеса срещу евангелските пастори. Разбрах какво може да направи властта от човека.
Когато не са на власт, комунистите са тихи и кротки и склонни към сътрудничество. Но доберат ли се до властта и се разкрива истинската им същност. Затворите бяха пълни с хора, които са смятали, че комунистите са просто "друга политическа партия". Много от тези, които смятаха така, бяха просто екзекутирани, когато комунистите завзеха върха...

- Какво съм направил, Велчо? - попитах.
Той кресна в отговор:
- Не ме наричай повече Велчо! Аз съм другарят Чанков, а ти си арестант Попов. Никога не го забравяй.
После той ме заля с порой от думи:
- Трябва да се покориш и да признаеш престъпленията си - изкрещя той. - Ще разбереш, че не си играем. Няма да те оставим да станеш религиозен мъченик... Ако те превърнем в такъв, само ще укрепим християнството. За глупаци ли си мислиш? ЩЕ ТЕ КЛЕВЕТИМ И ЧЕРНИМ, ДОКАТО И ХРИСТИЯНИТЕ ЗАПОЧНАТ ДА ПРОИЗНАСЯТ ИМЕТО ТИ С ОТВРАЩЕНИЕ.
Отвърнах му:
- Хората в България ме познават, те ще разберат.
Той се изсмя. Едва по-късно си дадох сметка, че съм изправен пред специалисти, способни да направят черното-бяло и истината-лъжа. КОМУНИСТИТЕ БЯХА И ЖЕСТОКИ И САТАНИНСКИ ЛУКАВИ.

ДИЕТА ГЛАДНА СМЪРТ

Не е възможно да се опише чувството на глад, както е невъзможно и да се опише любовното чувство.
Дневната ми порция беше 2 филии хляб и 6 лъжици супа, която всъщност беше лигава и гадна миризлива вода. Диетата беше внимателно и научно съставена, така че да поддържа живота - не повече. Поддържаха просто един слаб пулс.
Двете филии идваха в 6 вечерта и след това 24 часа нямаше друго. Целта беше да ме пречупят. От недохранване бях като маларичен. Това усещане ме съпровождаше през следващите 5 години.

Комунистите не се опитваха да ми промият мозъка. Наясно бяха, че никога няма да успеят... Целта им беше да пречупят волята ми - с принуда, побой, изтезания, унижения и глад докато се сломи и рухне. Нужен беше жесток, безмилостен бой, глад и мъчения, стигащи до връхна точка, до кресчендо от ужас, където човек вече няма собствена воля. Такава беше тактиката им... и те я прилагаха с ярост и жестокост.
Недохранването, безсънието и стоенето с лице към стената седмици наред бяха инструментите, с които пречупват волята. Всичко това може да превърне един буден и мислещ човек в животно...

КИЛИЯТА ЗА ИЗТЕЗАНИЯ

На 5 август подложен на диета гладна смърт ме затвориха сам в килия и започна 24 часов непрекъснат разпит. Водеха го трима души, които се сменяха през 8 часа. Тази килия имаше една особеност - ослепително бяла гланцирана стена. стоях пред нея на 20 см и със заповед да държа очите си широко отворени. Разпитващият започна да крещи:
- Не мърдай.
- Не затваряй очи нито за миг.
- Не пренасяй тежестта от крак на крак.
- Мускулче да не трепва...

Само след няколко минути очите ми пламнаха, като нажежено желязо. Очите не можеха да се фокусират, но само да мигнех и следователят ме удряше през лицето. Болката в очите стана непоносима.
- Разказвай за шпионската си дейност.
- Пастор съм. През целия си живот съм работил за Христа. Никога не съм бил шпионин.

Пак ме удари по главата:
- Казвай как си шпионирал за американците...
...като ни малтретираха и биеха, те слизаха на все по-ниско стъпало от човешкото, докато се превръщаха в зверове. След време физиономиите им ТРУДНО СЕ ПОДДАВАХА НА ОПИСАНИЕ - СТАВАХА ЖИВОТИНСКИ...
Отекваше ударът по главата - пак въпросът - пак моят отговор и пак ударът по главата...

ЧЕТВЪРТИ ДЕН ДО СТЕНАТА

Дните идваха и си отиваха. Най-тежко беше от полунощ до сутринта. 4 дни не бях нито спал, нито ял. Наблюдаваха ме внимателно, за да хванат, когато главата ми клюмне или очите ми се затворят. Изпитваха особена наслада да удрят по тази причина. Бяха с меки обувки и не можех да разбера дали са точно зад мен или в другия край на стаята.
На 4-я ден гладът ми премина, но ме обзе силна жажда. Краката ми започнаха да отичат. Устните ми се напукаха и кървяха. Тогава следователите взеха да ядат шумно и пият вода близо до мен. Дълбоката изгаряща жажда не можеше да се сравни с нищо преживяно преди. Приличаше на огнена топка лава, която кипеше в стомаха ми и сушеше устните ми. Втресе ме и това ме довърши. И до днес, когато чета за човек, умиращ от жажда в пустинята, отново ме обземат същите мъки и трябва да отпия големи глътки вода.
...и досега не мога да обясня как съм стоял на крака през всичките онези дни и нощи. Сигурно Господ е бил с мен, защото никой човек не притежава тази сила.
...от треската започнах да получавам халюцинации. Петънцата от бялата стена пред мене оживяха. Привидяха ми се лица, на жена ми и на децата ми после и на пазачите... Бях сигурен че полудявам...

ДЕН ДЕСЕТИ

...загубих всякаква представа за време. Отеклите ми крака бяха станали огромни налети с кръв от абсолютното обездвижване. Устните ми напукани кървяха. Не ми бяха позволили да се обръсна и измия. Очите ми бяха огнени кълба...
На 10-тата нощ чух, че следователят захърка. Размърдах схванатия си врат наляво-надясно. На няколко стъпки вляво имаше прозорец. И тъй като навън беше тъмно се видях като в огледало. Отстъпих ужасен, това беше отражение на чудовище, истинско плашило, изпитах отвращение, но се сепнах, това грозно окървавено плашило бях самият аз. Аз бях това чудовище.

......внезапно се почуствах смазан толкова сам съвсем сам.Почуствах се така,както сигурно се е чуствак Христос когато е казал: Боже мой Боже мой,защо си ме оставил
.... и в този миг на пълна смазваща безнадеждност,чух глас,ясен и отчетлив като всеки друг да ми казва:
Няма да те оставя,нито ще се отрека от тебе.
Така добре се чуваше че бях сигурен че спящия следовател е чул.но той продължаваше да спи.
Божието присъствие изпълни килията за мъчения и ме обгърна с топлинаи вля сили в обвивката която бе мое тяло.Това имаше поразяващо физическо въздействие върху мен.
Следователят се събуди стреснат.Усети че нещо е станало.изтича навън и се върна с още един офицер.опитваха се да разгадаят случилото се.Чуствах се освежен и живнал,изпълнен с нови сили. Никога не се бях чуствал толкова близо до Бога и закопнях да го видя. Това усещане за близостта Му беше така прекрасно,то надхвърляше всички някогашни чувства....
Молех се смъртта да дойде.Копнеех за нея.Тя беше желана врата,отвъд която щях да видя Исуса-Този Когото обичах и Комуто бях служил толкова време..... Божието присъствие задълго повдигна духа ми,но 14 дни на пълен глад,жажда и изгаряща болка в очите бяха прекалено много.Ясно беше че умирам...
...Охраняващият видя,че става нещо и хукна навън,връщайки се след малко с лекар.Той ме погледна и каза:Този човек умира...
...след връщането ми в килията съкилийникът ми каза датата.Не можах да повярвам:бях стоял прав цели 14 дни.
Не съм в състояние да обясня как е възможно това...същия ден ми донесоха храна и вода и ме оставиха да почивам...

следващите няколко месеца преминават при почти същото ежедневие,прескачам и продължавам

...Тормозът,побоищата и ритниците продължаваха.Отслабнах без храна и вода.Кръвта ми пак слезе надолу и краката ми бяха станали два пъти по-големи от обикновено...
Дните се сливаха един с друг.Често губех съзнание,свестяваха ме с кофа с вода и пак ме изправяха под град от удари и ругатни.Не усещах друго освен огън,изгарящия ме от болка и жажда огън...
Водещият следствието Манов дойде и не остана доволен.Процесът щеше да е скоро,а аз не бях сломен и признал се за виновен.
Единият от биячите ме завъртя,стисна юмруци и тогава с мене стана нещо.
И до днес не мога да си го обясня.В онзи момент всеки мускул в тялото ми се втвърди като камък.Предишната слабост напълно изчезна.последиците от трите месеца на мъчения и недохранване бяха забравени за един миг.Остлабналото ми съсухрено тяло се изпъна .Застанах в цял ръст пред димитри.Той се изправи-беше едър и силен.Първите три удара попаднаха точно между очите ми.Носът ми се поду и кръвта бликна,но не усетих болка.
Нито се олюлях нито паднах от слабост.Последваха още удари,ризата ми стана само кръв,но колкото и да е невероятно не усещах никаква болка.Димитри ме удряше жестоко.Лицето ми се превърна в пихтия,бликаща кръв,отворени рани и подутини.Но все още не чуствах страданието.Вместо това у мен се надигна сила и се приближих към димитри.извиках :удари ме,удари ме,тогава ще разбереш,удари ме!
Разтреперан и блед,Димитри бавно се обърна и се строполи тежко на стола.Бях го следвал из цялата стая,тласкан от сили извън мен...
Внезапно свръхестествената сила изчезна...изпитах такава слабост,че не можах да остана прав.свлякох се на пода.лежах там в пълна тишина на стаята пред смутените следователи...
Следващия ден беше 7 ноември,денят в който загубих волята си...започнаха халюцинации.стаята беше пълна със змии,пълзяха по пода по стените...Дупките в стените се превърнаха в лица в ненормални лица,които се хилеха насреща ми.Всичко се завъртя и аз усетих че потъвам все по-надолу.Бях слязъл до границата на безумието.през всички месеци се бях борил достойно.Бях издържал повече отколкото е дадено на едно човешко тяло...
...Ако ми кажеха че съм убил собствената си майка,щях механично да повторя:да аз убих майка си...
...--ти си първокласен шпионин ми каза димитри.
да -казах...
Комунистите подготвиха цяла серия от признания.подписах ги.Бях толкова лишен от воля ,че нямаше накъде...
ДС си беше свършило работата...Бях готов за процеса...

Съдът

(прескачам отново малко и продължавам)

Залата,която побираше 500 души беше претъпкана.Сред специалните гости имаше журналисти от "Ню Йорк Таймс" и от "Лъндън Телеграф" и от други големи вестници.
Две седмици преди делото ни се каза да пишем на домашните и да искаме ризи и добре изгладени костюми.Разрешаваше се да изпращат храна колкото могат. Освен това ни даваха храна силна и калорична от затворническата кухня.Всичко се правеше да не остане следа от нанесените страдания,защото щяхме да се явим пред чуждестранната преса и дипломатически лица.Трябваше да изглеждаме добре хранени,добре облечени и добре гледани--комунистическо лукавство в действие.
Съдът се състоеше от трима съдии,но те бяха само марионетки.Истинските решения бяха в ръцете на хората от ДС,седнали на първия ред.
Първи на свидетелското място застана пастор Никола Михайлов-баптист.
Той беше претърпял най-голяма промяна и беше склонен да казва това,което искаха комунистите.Само неговите показания бяха достатъчни,за да ни осъдят на смърт,но тъй като си бяхме "признали" ни помилваха...
На следващия ден вестниците бяха пълни с ужасните самопризнания в шпионаж от пасторите "продали" България на англичаните и американците.
Беше очевидно ,че всичко в печата идва от ДС.По-късно разбрахме,че статиите са били написани седмици преди това.
Само брат ми Ладин още не беше пречупен,същата вечер ББС съобщи че от 15 пастори,обвинени в шпионаж,Ладин е единственият отказал да признае.Той беше физически много здрав и можа да понесе многобройните изтезания.
Съдебният процес беше трагична черна комедия,написана и режисирана от ДС
Според комунистическото учение,целта оправдава средствата.Това им позволява да използват измами,умишлени заблуди,убийства и всевъзможни методи за постигането на целите си.
В нашия случай те имаха специални цели.Искаха да унищожат евангелските църкви.Второ с един удар искаха да премахнат преданите на вярата пастори и на тяхно място да дойдат марионетки. Но когато ни изправиха пред съда,те всъщност съдеха Христос и Неговото учение.За пореден път дяволът беше лъжесвидетелствал и беше намерил фалшиви обвинения,за да се отърве от Христа,Светлината на светаТой беше обвинен пред Пилат,чиито заповеди се диктуваха от Рим,осъдиха го на смърт,разпнаха Го и Го положиха в запечатан гроб.
Колкото и проницателен и хитър да беше дяволът, той не успя. Причината ще открием в Божието Слово и в думите на Павел към Тимотей "...но Божието Слово не се връзва..." (2 Тимотей 2-9)
Божието Слово не може да се унищожи.Точни когато дяволът е сметнал,че ще тържествува,Христос се е надигнал от гроба.Лъжата си остава винаги лъжа.Нито марксистите,нито ленинистите ще успеят да изградят земен рай върху лъжа. Един инженер ,който работеше във фабрика за мармалад,даде признания че с пастор Иванов са разговаряли за това как се консервира мармалад.Инженерът намерил пари в една своя книга.Прокурорът го попита:не смятате ли че пастор Иванов ги е сложил там,за да се отплати за информацията...Свидетелят отвърна...очевидно той трябва да го е направил.--Ето какви обвинения и доказателства имаха срещу нас...
... само двама от защитата се опитаха да кажат истината.Единият от тях не беше комунист.Беше един от най-способните и видни юристи в София.Той каза: Почитаеми съдии,тези хора са преследвани като шпиони.Не е ли наше задължение да открием в какво се състои тяхното шпиониране?
и продължи:
Пастор Мишков е направил скица на пътя от Пловдив до Пещера.Според обвинението,тя е била дадена на американците.
Толкова ли са наивни американците,че да не отидат до най-близката книжарница и да си купят карта на България,която показва не само пътищата в България,ами и железопътните линии.Такива карти се продават свободно.
Прокурорът подскочи като ужилен и изрева: Господин Тумпаров,нямате право да казвате това.Не знаете ли ,че всичко днес в България е секретно?
Тумпаров веднага схвана скритата заплаха в тона на прокурора,затова промени тактиката си и възприе угодническата позиция на другите адвокати.
Пастор Зяпков беше третиран най-зле...
...Когато излезе да даде показания,този човек,когото всички познавахме като непоколебим и решителен Божий човек и служител,избухна в неудържим плач.Той беше преминал през неизказани страдания...
Не пастор Зяпков говореше,а магнетофонният запис,който възпроизвеждаше песента,съчинена от ДС...
След делото не видяхме пастор Зяпков 3 години.Изтезанията го бяха довели до ръба на лудостта и минаха 3 пълни години преди да се пооправи...
Скоро в лицето на назначените от ДС "нови пастори", комунизмът влезе и в самата църква.Някои от по младите вярващи бяха привиквани нощем в ДС.биеха ги жестоко и то по-такъв начин за да не остават следи.
...Произнесоха присъдите ни на 8 март:Васил Зяпков,Янко Иванов,Георги Чернев и Никола Михайлов получиха доживотен затвор.
Аз и други получихме по 15 години.Пастор Митко Матеев получи 6 години.Брат ми Ладин получи 5 години.Той не се пречупи,затова му скалъпиха друго обвинение. След процеса,бавно излизахме от състоянието на полуроботи и живи магнетофони и възстановявахме сетивата си.
...Един ден ме заведоха в малък кабинет,където ме чакаше другарят Анев,един от най-жестоките членове на ДС.До него стоеше мургав мъж,слаб,сизключително свиреп поглед и с лице на пияница.Почти веднага той се нахвърли да ме бие.Повали ме на пода,като ме риташе с всичка сила и бълваше всякакви мръсотии.Закрешя: Попов знаем те.Ти се опитваш да заговорничиш с другите пастори.
Заповяда да ме заведат в най-влажната килия на затвора.Извика ми:Там долу ще си изгниеш.Няма да видиш повече слънце.Ти си мъртвец Харалан Попов!
Слязох по стръмна стълба в студената тъмна влага.Единствената светлина идваше от джобните фенерчета на охраната.Чуствах се така сякаш слизах в самата преизподня.Беше нечовешки студено и цареше неземен мрак.
По-голяма тъмнина не бях виждал дотогава.
...Блъснаха ме вътре и заключиха.Беше мъртвешки тихо и съвсем тъмно.Не си виждах ръката пред лицето.Опипах наоколо като слепец,намерих канче за вода и почуках по стените,но от никъде не дойде отговор.Бях съвсем сам долу в черните недра на земята.Сетих се за думите на разярения комунист и изстинах от ужас:"Никога повече няма да видиш слънцето!Там долу ще изгниеш."
...Пипнах стените-те бяха влажни от сълзящата вода.В тази тъмна килия паднах на колене и се помолих:"Господи,знам че няма достатъчно дълбока килия,нито достатъчно здрави решетки,които да ме разделят от Теб.Боже,дай ми сили!"
Подър беше толкова мокър,че не можах да легна.Чрез опипване намерих ъгъла и се сгуших там...
За първи път от година и нещо аз започнах да се боя за разсъдъка си...
Само от време на време се отваряше решетката и на пода изтракваше чиния с малко вода и в нея няколко моркова или гнил червив картоф.Примирих се,че тук ще прекарам остатъка от живота си.Бях приел тази мисъл.Един ден безнадеждността ме връхлетя с всичка сила.Подложен на глад и бой,тук знаех,че няма надежда някога да се измъкна.Този който ми каза че ще изгния беше служител с висш ранг и говореше сериозно.Очите ми се напълниха със сълзи.Седмици наред бях в това състояние."О Господи,проплаквах"...
И тогава стана нещо,което не беше се случвало по-рано.Появи се слаба светлинка и килията се изпълни с топлина,която обгърна мършавото ми тяло.Около себе си почуствах силни ръце и Самият Христос ме залюля в прегръдката Си.Същият глас,който чух когато стоях 2 седмици до стената,отново заговори.Не бих могъл да го опиша...Христос ми каза:"Сине мой,никога няма да те изоставя.Ръцете Ми те прегръщат.В тях ще ти дам утеха и сила"...
Знам че на някои читатели ще се стори прекалено,но когато бях на границата на лудостта и отчаянието,Хрисотс ме накара да повярвам,че не съм забравен,свит в тъмнината на изоставената килия...
Бях с Христос и чаках смъртта,за да бъда с Него.Той разговаряше с мен и присъствието Му почти осезаемо изпълваше килията.Държеше ръката ми в Своята пробита с гвоздеи длан.Той познаваше страданието и споделяше страданието на чедата си.
Прекрасни бяха тези дни.Общувах с Христос,докато отслабвах все повече и чаках смъртта.
...След доста време чух шум,вратата се отвори и светлина блесна в лицето ми.--Попов излизай оттам,идваш с нас! - изкрещя един глас.
Най-накрая се върнах в килията където бях преди.След като ме хвърлиха в нея,попитах затворника вътре за датата.Бях прекарал долу 35 денонощия и никога нямало да изляза,ако не били преместили служителя ,който беше ме пратил да "гния" там.
Очевидно Бог все още имаше планове за мен в този живот...

(със съкращения)

С друг пастор ни сложиха в празна килия.Намерихме няколко дъски,от които си направихме легла,и не се налагаше да спим повече на циментовия под.Още първата нощ ни атакуваха дървеници.Падаха от тавана като дъждовни капки.Лазеха навсякъде и най-вече върху нас.Не можеше да се спи,и затова спяхме на смени.Единият спеше,другият го пази и избива дървеници.След третата нощ значително броят им намаля.
В средата на юни ни преместиха в голяма триъгълна килия,в която имаше още 20 пастори.Някои бяха участвали в друг процес след нашия.
Сега за пръв път ни позволиха кратки ежедневни разходки навън.Беше великолепно да дишаш свежия въздух,да гледаш синьото небе и слънцето.Един ден откъснах мъничко зелено стръкче трева,поникнало в някаква пукнатина в цимента.Зелено и живо,то беше първата ми връзка с външния свят след повече от година.
..."Културно-просветното дружество" беше кръжок основан от тайната милиция.Целта беше да ни "превъзпитават",но всъщност да ни "промие мозъците" и да дава информация на ДС за всички затворници.ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО ГИ ИНТЕРЕСУВАШЕ БЕШЕ ОТНОШЕНИЕТО НА ВСЕКИ ЕДИН КЪМ СТРОЯ.В края на обучението ги разделяха на "поправили се" и непоправили се"
Най-важни бяха курсовете по комунизъм.Говореше се за двете главни комунистически фигури Маркс и Ленин.Капитализмът е обречен:той е непоносим и трябва да се отрече.Комунизмът обаче е най-великата и най-хуманната политическа система,която е съществувала.Всичко беше толкова налудничаво и фалшиво,че даже и лекторът не го вярваше.Думите му звучаха отегчени,вяли и празни и го превръщаха в грамофонна плоча.Същите думи,същите изречения и изрази ,същите доклади се повтаряха пак и пак.Беше отвратително ,но трябваше да издържим.
Волята ми беше пречупена за 6 месеца,през които ме биха до пълно изнемощяване,докато стигнах до предела на силите си и рухнах физически.Това беше временно.
"Промиването на мозъка" - това е постоянно да убеждаваш някого ,че комунизмът е добър.
За 2 месеца затворническите власти разбраха,че не могат да ми промият мозъка и се отказаха от мене.
"Пропаднах на курса" и бях определен за каторжен труд. Редът ми дойде на 1 декември. С още 30 затворника ни натовариха в камион и ни откараха в Сливенския затвор. ..
Килията беше с размери четири и половина метра на метър и осемдесет.Вътре бяхме 15 души,а трябваше да се намери и място за неизменната кофа.Бяхме наблъскани като сардели.Падаше ни се по стъпка на всеки за спане.Сред затворниците беше известният български поет Трифон Кунев.Той беше прекрасен човек и голям добряк.Беше много едър,беше невъзможно да спи само на една стъпка,затова всеки му отстъпи по 2см ,за да има повече място и за Трифон.Така ни се паднаха по 28см ширина за спане.Нощем спяхме на една страна.Ако някой искаше да се обърне на другата,трябваше всички да се обърнат едновременно.Денем седяхме на местата си и бездействието даде прекрасна възможност да се разговаря с хората за Бога.Почти всички искаха да чуят повече.
Имаше един прозорец,който беше на тавана.Винаги беше отворен,но вътре бяхме 15 мъже,които се потяха през лятото. Потта се стичаше по нас.Единственото облекчение половиначасовата разходка веднъж дневно...
Отново ни подложиха на диетата "гладна смърт'.Получавахме само 250 гр хляб и супа,която беше по-гадна даже и от предишната.
...Лежах буден в моите 28 см и си мислех за жена ми Рут и двете ни деца.Къде ли бяха те? Какво беше станало с тях? ...Бяхме разделени 2 години,а се задаваха още 13...Господи,молех се ,пази ги ,закриляй ги,помагай им...
...През следващите години в Сливен,най-тежки бяха нощите.Времето от 23 до 03 беше за побои и изтезания.Виковете и псувните на мъчителите отекваха по-силно от писъците на измъчваните...
Именно нощем много хора полудяваха.......Чувах как буйстваха,когато мозъкът щракнеше и откажеше да работи,а пазачите идваха и ги отвеждаха.Такива бяха нощните звуци на затвора...
Дойде времето когато ДС трябваше да ни категоризира.Първа група бяхме политически затворници,свещеници,пастори.Втора група бяха убийците и изнасилвачите.След това бяха другите.Най-големите и опасни бяхме ние първа група.Изглеждаше странно,че бях квалифициран като по-опасен и от рецидивистите убийци.
Но на мен ми беше ясна гледната точка на комунистите.Моята вяра и свидетелстването ми бяха наистина по-опасни за тях.Те разбират че вярата в Бога е най-злият им враг. 13 години трябваше да слушам лекции по марксизъм и комунизъм.Никога не преминах,оставах си в същшата група.Изглежда че бях неспособен да се науча как се строи комунистическо общество.
Имаше една голяма група хора,които направо се предаваха и се съгласяваха с всичко.Тях не само ги местеха в по-добра група,но и ги освобождаваха много по-рано.Те се бяха "поправили" и ги смятаха за "обучени"
Скоро ме изместиха в затвора в Коларовград -днешен Шумен.

(със съкращения)

Mалко преразказвам:

В следващите месеци Харалан Попов получава всичките бельо и ризи по пощата.Когато това се е случвало,обикновено е означавало че е починала съпругата.В продължение на 3 месеца не е узнал дали е жива или мъртва.
Един ден обаче затворник,който работел в канцеларията на затвора му казал,че касиерът не бил комунист и познавал пастор от Коларовград.Той му предава,че жената на Харалан Попов Рут е заминала за Швеция заедно с децата.А скоро след това получава и писмо от тях.
По-късно разбира,че шведското правителство е осигурило свободата на жена му.Тя имала шведско поданство и била омъжена за българин.Само това я спасило.

вече цитирам:
Никога не бях изпитвал такава върховна радост в живота си.Дългите ръце на ДС не можеха да стигнат в Швеция.Тежкото време,което смазваше и убиваше мнозина затворници-грижите и безпокойствата за близките им-беше паднало от мене.
Всички килии ликуваха с мен.Не мога да опиша какво означаваше това.Щях да понеса по-леко останалите години в затвора.Вече не се страхувах от комунистите.Какво можеха да ми направят? Жена ми и децата бяха на свобода.Можеха да ме изтезават,но не можеха да засегнат единственото ми уязвимо място-съпругата и децата...
Около мене имаше стени и решетки,но никой не можеше да отнеме вътрешната ми свобода.Сега щях да обучавам,да проповядвам,да свидетелствам за Христовата кауза,в който и затвор да ме сложеха.

Скоро след тази чудесна новина,аз и още 400 затворници заминахме за Персин-Остров на Дунава със затвор за каторжен труд. Скоро разбрахме,че Персин е остров за извънредно тежък труд. От 6000 затворници оцеляха само няколкостотин.Дошлите преди нас бяха ожънали фуражните посеви.Ние трябваше да ги приберем и овършеем.Ежедневно нормата беше 700 кв м. макар,че малцина бяха вършали през живота си.Работехме от 3 сутринта до девет вечерта -по 18 часа на ден.
Затворническата управа беше недоволна,че не изпълняваме плана и намаляше дажбите ни.Завъртяхме се в порочен кръг.От намалените дажби слабеехме още повече и вършеехме още по -малко.Тогава за наказание отново намаляваха порциона.Много хора около мене измряха от прекомерната работа и оскъдната храна.По-малкото храна означаваше по-малко работа и в резултат още по-малко храна.Накрая смърт.Поделяхме си продуктите с умиращите,но въпреки това мнозина си отидоха.Пазачите се движеха между нас и биеха всеки,който не работеше достатъчно усърдно. Няколко затворници избягаха,но двама бяха хванати до гръцката граница и ги върнаха обратно.Пазачите бяха жестоки и НЕ НОСЕХА ОТГОВОРНОСТ ПРЕД ВЛАСТИТЕ АКО ЗАСТРЕЛЯХА НЯКОЙ.ЧЕСТО УБИВАХА НАСЛУКИ-ПРОСТО ЗА ДА СПЛАШАТ НЯКОЙ.Никога не знаехме кой ще е следващият.Докато работехме,щом му скимнеше,пазачът си набелязваше някой измежду нас,ПРИБЛИЖАВАШЕ СЕ, ОПИРАШЕ ПИСТОЛЕТА ДО ГЛАВАТА МУ И ДЪРПАШЕ СПУСЪКА.На няколко пъти това се случи до мен.Един път охраняващият беше се запътил с насочен към главата ми пистолет,когато друг от охраната го повика и отвлече вниманието му.Той се отдалечи и не се върна.
Когато приключи вършитбата ни накараха да копаем в полето.Всеки трябваше да прекопава дневно по 10 ара с плевели.С плуг щяхме да се справим,но само с мотики беше невъзможно да се изпълни нормата.
Горещините в края на юли изсушиха земята и водата силно намаля.Жегата безмилостно ни съсипа...
Полето където работехме беше на около 5-6 км от помещенията и всяка сутрин и вечер изминавахме това разстояние с маршова стъпка,охранявани от двете страни.Понеже се закъсняваше с плана,директорът на затвора нареди да се ускори работата.Вместо да маршируваме ни заповядаха да тичаме 5-6 км а пазачите на коне,ни гонеха и дългите им кожени камшици плющяха по гърбовете ни.Вечерта същото в обратната посока.ТЕ ИЗПИТВАХА ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ ДА БИЯТ ОЛЮЛЯВАЩИТЕ СЕ РЕДИЦИ ПОЛУМЪРТВИ ЗАТВОРНИЦИ.И ТЕЖКО НА ОНЯ, КОЙТО ПАДНЕШЕ.ОХРАНАТА ЯРОСТНО СЕ СПУСКАШЕ ВЪРХУ НЕГО И УДРЯШЕ ,ДОКАТО ПЛЪТТА УВИСНЕШЕ НА ПАРЦАЛИ ПО ГЪРБА,ЛИЦЕТО И РЪЦЕТЕ МУ.
Това продължи до прибирането на слънчогледовата реколта.Твърде скъпа реколта,ако се измери със страданията,които костваше.Тя още веднъж показа ниската цена на живота,когато на човек се гледа само като на "материя' без душа.
Един ден докато работехме в слънчогледа,с подскоци дойде малко зайче.Бяхме заприличали на скелети от глад.Мислехме само за едно-да отскубнем стръкче трева и да го изядем.И сега изведнъж цял заек.Наобиколихме го един го уби и го скри,за да го занесе вечерта в помещението.
Вечерта при нас пристигнаха трима пазачи и заповядаха този който е убил заека,да си признае.Когато разбраха,че никой няма да признае,ни наредиха да се върнем на бегом в помещенията.Докато се промъквахме между ударите,някой доносник сигурно беше казал на надзирателите кой е убил заека,защото извикаха нещастника да излезе напред.Той беше на около 55 години и много слаб.
Започнаха да го налагат яростно с дебел прът.Виждал съм аи самият аз съм бил жертва на жестоки побои,но този клетник го биха така свирепо,че не издържах,когато го гледах и слушах да пищи.Крясъците му бяха ужасяващи пронизващи,чак невероятни.
В сравнение с тях виковете на родилка са радостни звуци.Биха го докато не изхвръкна окото му.Никога в живота си не съм виждал такъв жесток и безсмислен побой.Пазачите продължиха да удрят възрастния човек по главата,слабините,ръцете,краката,гърба,докато загуби съзнание.Не можехме да сторим нищо,освен да стоим и да се опитваме да сдържаме чуствата си.Някои плачеха от ярост и безсилие...
...Когато човек е безбожник,НЯМА ПРЕДЕЛ НИТО НЕГОВАТА ГРЕХОВНОСТ,НИТО БЕЗДНИТЕ,В КОИТО ЩЕ СЕ ПРОВАЛИ.Тези пазачи слизаха на все по-ниско стъпало на човешката природа,докато у тях не останеше никаква милост или хуманност.......

(следва )

През онова лято на Персин много затворници бяха убити.Застреляха двама,които стъпаха в забранената зона.Само на 2 крачки от мене простреляха едно момче в крака,защото се беше спряло да откъсне един житен клас.Падна на колене,молейки пазача да пощади живота му.Но той дойде до него и го застреля в главата.
При друг случай мой близък приятел,като мислеше,че никой не го гледа,се наведе,отскубна стръкче трева и го пъхна в устата си.Изпищя куршум и той падна в краката ми с огромна зееща дупка в главата... Убиваха ей така,без повод и причина.
С приближаването на зимата ни прехвърлиха да работим на строежа на една дига,която щеше да предпазва острова от наводняване.Висока 5 метра и широка в основата си 27 метра.Отново пробягвахме разтсоянието от бараките до обекта с празни стомаси и под ударите на камшиците от пазачите на коне след нас.
Минималната дневна норма беше 1-2 кубика на човек пръст,превозвани с колички.
Мнозина припадаха от усилията и ние ги връщахме в бараките на гръб или в количките. Понякога бяхме толкова изтощени,че не можехме да помръднем падналите и пазачите ги оставяха там,докато умрат.
Един човек,който прие Христовата вяра в затвора чрез мене,се строполи и аз с големи мъки се опитах да го пренеса до бараката.С много труд се справих за едно късо разстояние,но не можах да продължа.Нямаше кой да помогне.Всички бяха на косъм от смъртта.Моят приятел и брат в Христа,умря там където го оставих.Ако само го бях пренесъл...И досега не ми излиза от ума.
В затвора се раждаха големи приятелства между хора,които бяха в една и съща яма и деляха общи страдания.Най-много се сближаваха християните.Отнасяха се помежду си с топлота,внимание и загриженост.Беше нормално да видиш как хранят някой затворник с челюст,премазана от охраната,като му чупят хляба на съвсем дребни залъчета,за да ги преглъща по-лесно...
През това лято ,сухо и горещо всеки,който се наведеше да откъсне стрък трева или зелен лист-каквото е за ядене или дъвчене-го застрелваха веднага,без предупреждение. Но много от нас поемаха риска, за да живеят.
(следва) През есента,докато се трепехме от работа, се лееха поройни дъждове.Дрипите ни прогизнаха.Почти целия остров беше залят с вода.Бараките ни се оказаха в огромна кална локва дълбока 70 см.Седмици наред живяхме в ледените води на реката.В края на ноември заваля сняг.Мокрите ни дрехи замръзнаха.Стана минус 6 градуса,но въпреки това продължавахме работа по снегозадържащите огради.Мокри със замръзнали дрехи вадехме лук изпод снега или го скубехме от ледената вода,в зависимост от времето.През нощта водата замръзваше,но лукът трябваше да се прибере,затова чупехме леда с ръце и продължавахме да работим.Няколко умряха от пневмония този месец.
"Потъвам в дълбока тиня,гдето няма твърдо място да застана,стигнах в дълбоки води,гдето потопът ме покрива" (69 псалм)
Взеха мерки за евакуацията на животните,в случай че водата продължи да се покачва.Животните бяха по-важни от нас.Звучи невероятно,но видяхме ,че се готвят да ни зарежат и да евакуират животните и надзирателите...
...Мислех си за мъчениците от миналото,за майките,чиито деца Ирод бе избил,за светците пребити с камъни до смърт,за хилядите изгорени на клада,за стотиците хвърлени на лъвовете.Християнската история бе опетнена с кръвта на хилядите мъченици християни,защото бяха приели Божия Син...
Това не бяха слепи фанатици,а мъже и жени,чиято вяра продължаваше до смъртта.Вярата ,която побеждава смъртта ,не познава страха...
...Божият глас проговори в сърцето ми: "Това са правили с чедата Ми през годините,това правят и с теб заради Мен''!!!
...Една нощ се събудихме от викове.Някой крещеше: реката е пробила преградната стена,бягайте ис е спасявайте.300-400 мъже се мъчеха да се доберат до двете помещения горе през ледената вода,която непрекъснато прииждаше.Нямахме пазачи,защото те ни бяха изоставили от другата страна на по-високото.Ако реката продължаваше да се покачва,щяха да загинат няколкостотин човека.Започнах да се моля и казах и на другите християни да се молят.Постепенно водите спряха да прииждат и видяхме че сме спасени.Благодарих на Бога...
Понеже пазачите ги нямаше сега при нас,доносниците останаха без закрила.Невярващите затворници,които си бяха патили токова време от тях,намериха сгоден случай да си отмъстят.Това,което последва беше жестоко.Биха ги цяла нощ и много от доносниците бяха окървавени и ранени.
Когато водите спаднаха,пазачите се върнаха.Щом директорът на затвора разбра за случилото се побесня и се закле да не ни се размине.Избра 14 човека и ги качиха на лодка и ги закара до средата на реката.Беше кучешки студ.А те по едни тънки дрехи ,без храна и само речната вода за пиене.Оставиха ги там 14 дни в ужасен студ и мъки.На 5 ден директорът на затвора взе една моторница и започна да обикаля около лодката с 14 те премръзнали и умиращи мъже и им се подиграваше с най-вулгарните думи,които можете да си представите...
Останалите ни бяха наредили на брега и 10 дни ни пазеха с щикове без храна без вода и без възможност за почивка.Един човек издъхна до мен,замръзналото тяло лежа в нозете ми няколко дни,преди пазачите да дойдат и да го махнат.
След 2 седмици върнаха хората в помещенията.Краката на много бяха премръзнали и с черни петна.На един се наложи да му отрежат измръзналите пръсти на краката...

със съкращения

Падна дълбок сняг в Персин и се настани тежката зима.Виждаха се само сломени, прегърбени мрачни хора да се движат под тежестта на трупите.Мислех си,Каква глупост,ако искат повече работа,трябва да хранят затворниците.Но те не помислиха никога за това.
Онези,които загубеха съзнание,оставаха там,където се бяха строполили,телата им почерняваха и от студа ставаха на камък.Когато после ги вдигнеха оттам,вкочанените им ръце и крака запазваха позата,в която бяха издъхнали.Ние живите им завиждахме,че са се отървали...???!!!
После дойде пролетта и се посъживихме. Копривата и другата зеленина ,започна да се появява под снега в гората.Ядяхме жаби ,змии,костенурки и полски мишки.
На 5 март 1953 г видяхме,че пазачите носят черни ленти на реверите си.Сталин беше починал.За нас това беше повод за ликуване.Един възрастен човек се разсмя,щом чу новината и се смя като луд през цялото време докато го биеха зверски.След смъртта на Сталин охраняващите бяха станали по-зли.Причината за това беше собствената им несигурност.За тях Сталин беше висше същество,което боготворяха.Ние им станахме жертва.За всичко обвиняваха нас,сякаш ние я бяхме причинили смъртта му............
Барака номер 2 беше оградена с бодлива тел.На източната и западната кули имаше денонощна охрана.Близо до входната врата видяхме надпис:"Човек-това звучи гордо" М.Горки. Бях поразен от иронията на този цитат тук,където хиляди хора бяха третирани като животни.Но сами по себе си,думите му носятголяма истина.Божието Слово ни учи,че човекът е венецът на сътворението.Няма по-велико от него по лицето на земята.Странно е,че хора които отказват да приемат Създателя и за които човеците нямат никаква стойност,бяха написали тези думи на стената.
Когато вратат се отвори и влязохме вътре,имаше друг надпис от Горки:" Ако врагът не се предава,той трябва да бъде унищожен"
По него човек можеше да прозре пропастта между теорията и практиката на комунизма.Първия цитат показва усилията на комунистическата теория да създаде земен рай,а другия показва грубата действителност.От една страна човекът е нещо с което трябва да се гордеем,а от друга е враг,който трябва да бъде унищожен.Това им е разликата на комунизма между теория и практика.Комунизмът изисква пълно подчинение и раболепие.Ние оптказахме да се подчиним и станахме най-злите врагове.
Видяхме,че започнаха да копаят затворници от други бригади една яма,която ставаше все по-широка и по-дълбока.После се разбра,че тази яма ще бъде специална за наказаниена дисциплинарната бригада-сиреч нашата.След всичката жестокост,която бях видял и понесъл от себеподобните си,все още се изненадвах,когато сатанинската изобретателност откриваше нови начини за изтезание на ближния.13 години бях свидетел на трагедията в какво низко положение,може да изпадне човек без Бога. В ЧОВЕКА СА ЗАЛОЖЕНИ ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА МОЖЕ ДА СЕ ИЗДИГНЕ ДО ГОЛЕМИ ДУХОВНИ ИСТИНИ,НО ОТ ДРУГА СТРАНА,ТОЙ МОЖЕ ДА ПАДНЕ ДО НАЙ-НИСШЕТО,НАЙ-УНИЗИТЕЛНОТО НИВО.НИКОЕ ЖИВОТНО НЯМА ТАКЪВ ОБХВАТ.САМО ЧОВЕК....

(със съкращения)

СЛЕДВА: 9 МЕСЕЦА В ЯМАТА
---------------------------------------------------------------------------

Коментар на човека, преписвал книгата:

ТАЗИ ПАРТИЯ БСП-БКП НЕ ТРЯБВА ДА Я ИМА.НЕЙНИ КАДРИ НЕ ТРЯБВА ДА ЗАЕМАТ НИКАКВИ РЪКОВОДНИ ПОСТОВЕ В ДЪРЖАВАТА.НИЕ БЪЛГАРИ,ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ПОСТИГНЕМ!!!
ТЕЗИ СЕГАШНИТЕ БСП СА СЪЩИТЕ,ВСЕКИ КОЙТО СЕ ЗАИГРАВА ТЯХ И ИМ ДАВА ПЪЛНОМОЩИЯ И ДОВЕРИЕ ЗА ВЛАСТ Е НЕНОРМАЛЕН ИЛИ ЗАБЛУДЕН И ПРОМИТ МОЗЪК.ДРУГИТЕ СА ТЕЗИ,КОИТО СА ИМАЛИ ИЗГОДА ОТ ТЯХ. ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ,КОИТО СЪГЛАШЕТЕЛСТВАТ С БСП,ЩЕ ВКАРАТ ДУШИТЕ СИ ДИРЕКТНО В АДА,ЗАЩОТО КОМУНИСТИТЕ СА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ И СЛУГИТЕ НА ДЯВОЛА НА ЗЕМЯТА,ЗАЕДНО С АНТИХРИСТИЯНСКИТЕ СЕКТИ И ВСЯКАКВИ ИЗМИСЛЕНИ РЕЛИГИИ НА МЪРТВИ ВЕЧЕ ОСНОВАТЕЛИ.
ТОВА ХОРА ЛИ СА?ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА ЛИ СА? ДА ПОСТЪПВАШ ТАКА С ХОРА,КОИТО СА КАТО ТЕБ,ИЛИ ПО-ТОЧНО НЕ СА КАТО ТЕБ,А СА НА МНОГО ВИСОКО НРАВСТВЕНО НИВО И ЗАВИСТТА И ОМРАЗАТА НА КОМУНИСТИТЕ ПОГУБИ ТОЛКОВА УМНИ,СПОСОБНИ,УСПЯВАЩИ,ДОБРИ БЪЛГАРИ.
ПОБЕСНЯВАМ НА МОМЕНТИ,КОГАТО ТРЯБВА ДА ПРЕПРОЧИТАМ КНИГАТА,ПУБЛИКУВАЙКИ Я ТУК.
РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ Я,ДА СЕ ЗНАЕ ОТ МЛАДИТЕ И ДА ТЪРСЯТ ИСТИНАТА САМИ С БОЖИЯТА ПОМОЩ,БЛАГОДАТ И БЛАГОВОЛЕНИЕ!!!!!!!!!!
БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ!!!!!!

Ямата беше дълбока около 3 метра. Стените и за да не ги дълбаем,бяха покрити с наредени едни до други тежки трупи,а таванът беше от дървени дебели греди.Между гредите имаше талпи,а малките цепнатини бяха запълнени с глина.Нямаше откъде да влиза въздух.Нямаше прозорци и никакви отдушници."Вратата" беше един отвор широк 50 см.Това беше единствения отвор за въздух.Чрез вертикални греди и метални прегради,ямата беше разделена на 2 части,с проход между тях.От едната страна имаше единични килии с размер 2.70м на 1.80м,а другата голяма стая дълга 18м и широка 4 метра.
Щом стана готова ни заявиха,че ще ни наказват по нов начин.Всичките 100 души ни изсипаха поединично през дупката върху влажния пясъчен под под ямата.От едната страна на прохода имаше варел с вода за пиене,а от другата още един варел,който служеше за тоалетна на 100 души.Пясъкът беше влажен и студен.В пълния мрак,горещината и задуха,скоро свалихме всички дрехи от себе си,освен бельото и легнахме на хладния пясък,дишайки с усилия поради липсата на въздух.
Там зачакахме смъртта.Отчитахме времето единствено по закуската и вечерята,които бяха от дажба хляб и чорба-водица без нито едно бобено зърно и в количество по-малко и от преди...
... Беше пролет и насъбралата се топлина превърна душната яма в гореща пещ,подгрявана от застоялия,тежък и спарен въздух,с миризма на пот от стоте тела,задъхани в борбата на живот и смърт за поредното вдишване.
След няколко дни,някои от по-възрастните припаднаха.Удряхме по капака,за да ни чуят пазачите.Дойдоха, изнесоха ги навън и когато хората се свестиха и дойдоха на себе си,ги хвърлиха обратно.Аз лежах на пода на ямата,заровил лице дълбоко в пясъка и се опитвах да вдишвам въздуха,останал между песъчинките.
На другия ден хлопахме 3 пъти за да изнасят нашите другари,припаднали от горещината и от липсата на кислород.Беше ясно,че при тези условия,скоро всички ще измрем.Но те нямаше да допуснат да им избягаме така лесно.Трябваше да умрем както искат те,а не както искаме ние.Преместиха ни в едно помещение за наказание,докато работниците направят отдушници в покрива на подземния зандан.Скоро кратката ни почивка свърши и пак ни свалиха в ямата един по един.Сега имахме малко повече въздух,но ние както преди водехме борба за всяко вдишване и трапът отново се напълни със стоновете на 100-те задъхващи се мъже.Стояхме там ден и нощ,в пълен мрак.Всички отслабнахме и заприличахме на бледи сенки.Но нашият труд беше необходим.
В началото на юли започнаха да ни извеждат от тъмницата всяка сутрин,за да запълваме със смет едно езерце.
Когато другите затворници ни видяха да излизаме от ямата като къртици,се уплашиха от вида ни.Те самите изглеждаха много зле,такач е наистина ние трябва да сме изглеждали ужасно.Толкова бяхме отслабнали,че едва няколко лопати смет в количката можехме да носим,но за нас слънцето и свежият въздух бяха благодат.
През юли управата предприе ускорено изграждане на дига край острова.Тези които не можеха да изпълнят нормата ги хвърляха при нас в ямата,макар,че вече беше пълно с грохнали тела.Новите ги слагаха в голямото помещение,а нас 100 души ни натъпкаха в единичните килии...
...Във всяка спарена единична килия бяхме по 17 души,буквално на камара един върху друг.И макар,че живеехме като къртици под земята,гладни и дълбоко под земята,помежду ни имаше изумителен дух на братска обич.
Когато в килия има по 17 души е невъзможно да легнеш.Предложих да го правим на смени.Половината да спим на пода,а другите ще се прилепят до стените,колкото може по-натясно.Така всички успявахме да поспим,макар и с прекъсвания.
Започнаха да ни привикват един по един и да искат от нас да станем доносници.
-------------
---Другарю Попов,решихме да те пуснем от ямата,защото смятаме че за в бъдеще ще бъдеш по-разумен и по склонен към сътрудничество.
Не повярвах на ушите си.Обзе ме надежда,знаейки че ще поставят условие.Никакви мъчения повече,никаква задушна яма си помислих.Тричков продължи:Когато те пуснем искаме да ни дадеш писмен рапортза условията там,при които живеят затворниците и за това което говорят.
Това било значи си помислих...Невинната на пръв поглед услуга,трябваше да прикрие онова,което за мен щеше да бъде духовна капитулация.По време на съдебното дирене,бяха успяли да пречупят волята ми за известно време,но ни малко бяха успели да ми промият мозъка или да ме "поправят".
Това беше най-важният избор в живота ми---да приема предложението им и да
изляза на чист въздух,или да откажа и да остана верен на моя Бог,да запазя доверието на братята си,и навярно да умра в ямата.Друга възможност нямаше и беше въпрос на време.Вече имаше моменти,когато ми причерняваше в ямата--сигурен знак,че не ми достига въздух и че дихателната ми система се руши.
Внезапно Божието Слово дойде при мене:..."...изпитването на вашата вяра,като е по-скъпоценно от златото,което гине,но пак се изпитва чрез огън,да излезе за хвала,слава и почест,когато се яви Исус Христос(
1 посл.Петър 1гл 7)
---Не-- това беше всичко което казах.Приветливото изражение на Тричков изчезна веднага.
---Предупреждавам те.помисли си още малко.Искаш да видиш семейството си нали?
----Вярвам в Господ и му служа.Пастор съм на тези хора.А сега вие искате да докладвам,за всичко което ми казват.Никога не бих го сторил.Правете с това тяло каквото искате.То е само прах и нищо повече.Но от вярата си никога не ще се отрека.
Тричков сви юмруци и изрева: Тогава ще изгниеш в онази дупка!Няма да излезеш оттам!
Тези думи бях ги чувал и преди.Бог ги бе обезсилил веднъж и можеше пак да го направи.
Така отново се озовах в ямата.През август пламна дизентерия.Тя продължи 1 месец и ни направи като скелети.
Не мога да опиша ада,който беше долу в ямата.Хората лежаха като мъртъвци,без да мърдат,с уста отворена за въздух.Ужасната водя от преливащите тенекии беше нетърпима.24 часа в пълен мрак.Ямата се изпълваше със стенания на жадните за още една глътка въздух мъже.Колко можеше да продължи това.Тук долу бяхме вече 6 месеца.Онези ,които изпадаха в безсъзнание, и после неусетно преминаваха в отвъдното---бяха щастливци.
В края на август дойде нов директор на затвора.Очевидно по-ценни бяхме живи отколкото мъртви.
Нуждаеха се от труда ни и започнаха да ни освобождават по няколко наведнъж.Аз излязох на 13 ноември.
В тъмното задушно подземие бях престоял 9 месеца.Само Бог ме запази жив.
Казаното от Тричков не се сбъдна,както и по-рано.Животът и съдбата не зависят от човешките амбиции и предсказания,а от по висша Сила.Господ отвори вратата на ямата.Върнахме се към обикновения затворнически режим...

със съкращения
следва Лека полека условията започнаха да се подобряват.Побоите и физическите мъчения се разредиха,но усилията за "промиване на мозъци" се увеличиха.Сега се наблягаше на психологическия тормоз...
...Един ден забелязах,че Стоил,човекът,който спеше до мене държи нещо в ръцете си.Късаше страници от книжката,която държеше,за да си свие цигара.С удивление видях,че това беше Новият Завет.Намерил го в една от кофите за боклук. Не бях виждал Светото писание цели 5 години.Поисках да я взема,но той отказа и се получи спор.
---Стоиле,ще ти дам всичките си пари за книгата.
Разрешаваше се да имаме някакви пари,за да си купуваме по нещо от лавката.Стоил засия.
----Пасторе,щом толкова искаш,вземи я!!!
И аз я взех!Божието Слово!Заридах пред мъжете,а те обърнаха глави ,за да не ме смущават...
Отдадох живота си на Бога през 1926г. Оттогава до деня в който ме арестуваха,Божието Слово ме е съпровождало неотлъчнно и всекидневно.Ако Стоил беше поискал ръката ми или крака ми,щях да му ги дам.Ето това беше за мене Словото Господне тогава и сега.Разбира се през целия си живот като християнин бях чел Словото и знаех стихове и по-дълги пасажи,но след преживените мъчения и побоите и дългия период на раздяла от Божието Слово,бях забравил някои части.
Знаех,че няма за дълго да задържа Новия Завет. Пазачите щяха да го намерят и унищожат.Затова всеки ден го криех на различни места,в полето,сламата.Правех дупки и слагах знак,после го изравях и го четях.....
...ЗАПОМНЯМ НАИЗУСТ 47 глави
Най-напред запомних 1 посл.на Петър,после Ефесяните,1 посл.на Йоан,Евангелие на Йоан,Послание към римляните и др.Общо 47 глави.
През следващите години Бог благославяше работата ми в затвора с богата духовна жътва,а аз използвах тези въможности за да помагам на хората.Беше особено опасна работа,тъй като никога не знаех,кои са доносниците сред нас.Чудех се как да разреша този проблем.Ако станех предпазлив,тогава хората щяха да усетят че се боя и влиянието ми като християнин щеше да пострада.Тогава реших,че в края на краищата и доносниците имат нужда от Божието Слово,пък ако ще да говорят после.
Много пъти ме викаха в кабинета на директора на затвора и ми казваха:
-----------Попов,известно ни е,че извършваш тайни Богослужения в килията си.Ние знаем за това.Кога най-после ще се вразумиш?....

.......Затворническият телеграф представляваше грубо подобие на Морзовата азбука.Едно почукване по стената за буквата "а" , 2 за "б" , 3 за "в" и т.н. Докато кажеш нещо с буквата "я" минаваше много време,но вършеше работа.
Използвах този "телеграф" за проповеди по стените с почукване.Много хора,с които никога не се срещнах,ми казваха чрез този "телеграф",че са получили нови сили и вяра в Бога.
Прославям Го за Това!!!!!!!!!

(СЛЕДВА) От затвора във Варна:

Едно неприятно нововъведение във Варна бяха честите пропагандни лекции.Имаше "вълнуващи" заглавия като История на КПСС и История на БКП.
Даваха ни комунистически вестници и отбелязваха кои части да прочетем.Четях всичко друго освен тях.Веднъж прочетохме,че делегация на БКП посетила Китай.Говореше се за тамошното отглеждане на ориз.Там комунистите имали такъв необикновено едър ориз,че жънели по 50 кг на квадратен метър.Изчислих с един приятел,че ако изсипем този ориз върху 1 кв.м ще се получи слой 15 см.Прочетох това откритие в пълното с народ помещение и всички се заляха от смях с изключение на един.Тогава разбрахме кой е местния доносник.
Избухна Унгарската революция,която скоро се превърна в кървава баня.Комунистите се страхуваха,че революцията може да стигне и до България и престанаха да освобождават,арестите и процесите продължиха и махалото се люшна назад.Така мимолетната надежда за по-добър живот погина в кръвта и погрома на Унгарската революция.
След известно време около 80 човека ни преместиха в затвора в Стара Загора.
...
Веднъж един от затворниците-католически свещеник ми каза,че в библиотеката имало стара Библия-това беше невероятно-Библия в комунистическа библиотека.Очевидно управата на затвора нямаше представа,че Тя е там.Втурнах се и се мъчех да не изглеждам развълнуван,докато я носех към килията.
Задържах я няколко седмици.Всички в килията започнаха да я четат,после дойде ред на затворниците от съседните килии.Подавахме я през решетките от една килия в друга.Тези мъже поглъщаха Светото Писание.
Тя премина през безброй ръце.
Разбира се ,накрая новината достигна директора на затвора и той побесня.
...
Смехът беше жизнено важен за затворниците и аз правех всичко възможно за да запазя чуството си за хумор,както и вярата си в бъдещето.Първия знак,че човек започва да полудява е когато престане да се смее.
Случеше ли се това,всички затворнициотделяха много време,за да върнат човека в нормалното му състояние.
Без смях в затвора щяхме да полудеем.
В Стара Загора намерих ново паство от арестувани наскоро младежи.Цяла нощ се молих-Боже помогни ми да стигна до тези мъже.Покажи ми пътя.И понеже бяхме под наблюдение,трябваше да намеря начин да ги уча тайно на Божието Слово.И тогава Всевишният ми показа отговора.
Знаех добре английски от годините когато учех в Англия.Всекид ен имахме по 90 мин за занимания.Защо да не ги използвам?
Започнах да говоря само на английски за Библията и за Словото Божие.Пазачите не говореха английски и щом се приближаваха,само свиваха рамене и отминаваха.Словото Божие завладя много хора.Когато директорът попитал с какво се занимавам,му казали,че преподавам английски.Той казал-щом така иска нека си пилее времето.
Започнаха да посвещават шепнешком и други в Евангелието и се преподаваше и в килиите.Нощем хората стояха будни и разговаряха за Библията и Бога.Господ стана тема номер едно в късните нощни разговори.Топло чуство на братство и любов преминаваше от килия в килия.Как ликуваше сърцето ми,когато виждах влиянието на Господното Слово върху затворниците.Някои разбира се не се промениха,но при други промяната се забелязваше действително.
...Веднъж ме потърси човек от тайната милиция.Това беше същия ден когато де Гол дойде на власт във Франция.Разговаряхме близо 2 часа,знаел големи подробности за мене и за другите пастори.Може би е бил вярващ или е имал вярващи роднини.Заговори ми за религия,но много внимаваше щом станеше дума за Бог.Аз не очаквах да излезе нещо добро от това,защото си беше от тайната милиция.
Неясно защо ме попита: Попов,вярваш ли че де Гол ще спечели?
---Не само вярвам,ами мисля,че вече го е направил.
Едва не ме удари.Сякаш идването на власт на де Гол зависеше от отговора ми.
---Бог ли ти разкри това?
----Не,прочетох го във вашите вестници,които ни принуждавате да четем--не се сдържах и се изсмях.
...След време когато руснаците били изпратили Гагарин в орбита -той никъде не срещнал Бога --и на разпит им казах-Такъв Бог какъвто е търсил Гагарин да види с очи не съществува.Аз вярвам,че има Бог,Който е ДУХ и ИСТИНА,и Който никога няма да бъде открит с ракети.
Това вбеси офицера.
.....
със съкращения
следва... Това е последната част от книгата.Започнах да я преписвам през декември 2007. През всичките почти 20 месеца,имах интернет у нас само няколко месеца.Останалото съм го преписвал в интернет-клубове и рядко и на работа. Преписването е със съкращения.Изводите от книгата са много.Вчера се впечатлих от начина по който се обръща към западния свят автора на книгата.Бях позабравил.Такова поведение е нужно и в политиката на България.
Книгата достигна до мен през 1996,издадена е на български ако не се лъжа 1993г.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
ИЗЛИЗАМ СЛЕД 13 ГОДИНИ ОТ ЗАТВОРА
(със съкращения)
Навършваха се 13 г откакто бях в затвора,а вярата ми оставаше по-силна и непоклатима от всякога.Бях запазил чуството си за собствено достойнство,защото никога не бях вървял по лесния път.И изпитвах велика радост,че във всеки затвор,във всяка килия в която живях,съм оставил хора,които сега познават Христа.Цитатите от Светото Писание,които бях дращил по стените на безброй килии,бяха там,за да носят надежда и утеха на затворниците след мен.
Затворниците ми се радваха на освобождението ми наравно с мен.Вечерта на 24 септември влезе един пазач:Харалан Попов,събирай си нещата,от утре си свободен.
Всички в килията скочиха и извикаха от радост.
На сутринта се сбогувах с моите приятели.Единия каза: Пасторе никога няма да те забравим.Благодарим ти че чрез теб тук в затвора намерихме Бога.
Извън портала не се виждаше жива душа.Не бях истински свободен-бях бивш затворник и евангелски пастор,без право да работя като такъв в комунистическа страна,но поне стените на затвора бяха зад мен.
Гледах ги отвън и се замислих за самотните нощи на мъчения и побои,които бях изтърпял.Помислих си за глада и за деветте месеца в подземния душен карцер.Спомних си за тази Ниагара на ужасите и за пълноводната река на страданията.Но си спомних и за хората,които намериха Христа.
...Излязохме с брат ми да се поразходим из селото по късата главна улица,цялата в дървета.Той ми разказа,как сега пътят му да амвона бил затворен.Как е проповядвал нелегално и как е бил арестуван и бит,откакто е на свобода.Самият аз бях отвел Ладин брат ми до Христа преди много години.Като чух за тормоза и сегашните му мъчения го попитах:Ладине през всичките тези години нито веднъж ли не възнегодува,задето те отведох при Бога,след като това ти донесе страдания?
----Не нито веднъж-отвърна той.И от твърдостта в гласа му разбрах че наистина е така..
От онова,което ми разказа той ми стана ясно че сега цялата страна се беше превърнала в един огромен затвор.Аз току що бях минал от малкия затвор в големия.
----Харалане-прошепна Ладин-положението е много лошо за всички вярващи.В България настъпи голяма промяна.В селата много църкви са затворени,църквите в градовете се контролират от комунистите-на амвона са техните хора,на всяка служба присъства тайната полиция.Но има много вярващи,които не са коленичили пред Ваала и няма да се предадем.Срещаме се в плевници,в къщите и навсякъде,където можем...
...Докато вървяхме,вечерният вятър стана доста студен.От север се задаваше буря,като зловеща поличба за предстоящите събития.
Но Божията ръка беше над нас.Тя беше над мене при поразителни обстоятелства и така щеше да продължи и занапред.В България,Русия и другите комунистически страни комунистите се опитваха да контролират всяка стъпка на хората.
По невъзможен начин получих софийско жителство,което беше немислимо за човек с моето положение.Но се случи.Бог използва комунистическите власти и това беше факт.
След дълго търсене на някаква стаичка,всички ме отпращаха като видеха документите ми-една баба Мария ме взе да живея на нейния таван.
Баба Мария беше забележителна старица на 72 години.Работеше за Христа от младини и беше преизпълнена със неунищожима ,заразителна вяра в Бога,която раздвижваше всички наоколо.Тя беше опора,истински духовен гигант.Нищо не можеше да я обезкуражи.Когато нещата изглеждаха най-зле баба Мария се засмиваше и казваше:--Дай да се разберем,кой е на трона?Бог или дяволът? И духът ти се ободрява.Тя имаше едно близко общение с Бога и притежаваше непобедима вяра.Никой не можеше да я забрави и най-вече комунистите,които се бяха опитвали да сложат край на молитвените и събирания.
Никой не можеше да и откаже и аз се заех с Библейските уроци и с молитвените събрания в малкия и апартамент.Цитирах откъси от 47-те глави от Светото Писание,които бях научил наизуст в затвора и проповядвах Божието Слово.В много отношения това ми напомняше тайните ми проповеди в затвора.
Баба Мария каза:---Слава на Бога нямаме си Библия,но Бог ни е дал друга Библия,която живее горе на тавана.

В ЦЪРКВАТА ШПИОНИ ШПИОНИРАТ ШПИОНИ

След време чудовищните мащаби на трагедията смазала нашите църкви през 13 годишното ми отсъствие се разкриха пред мене с пълна сила.Казаното от брат ми беше истина,но то не беше всичко.
Църкви,които преди имаха по 200-300 души сега бяха останали с по 15на човека.Пасторите,които отказваха да сътрудничат за задушаване на църквите отвътре,бяха отстранени и на тяхно място бяха поставени други готови за сътрудничество.Забраниха неделните училища,а шпиони на ДС присъстваха на всяко събрание.Те искаха да знаят кой присъства,кой се моли,правят ли се опити да се привличат нови последователи.Като октопод с пипалата си,милиционерският апарат за тотален контрол беше обхванал в смъртоносна прегръдка църквите.За да са сигурни в пълния контрол над всичко, ДС изпращаше в църквите шпиони,които да шпионират одобрените от самата ДС "нови пастори".Шпионите шпионираха шпиони!И все пак много истински християни останаха в тези църкви за да поддържат по някакъв начин живо свидетелство.
Тактиката на комунистите даде резултат.Веднага щом се намалеше броя на вярващите в църквата,властите се намесваха и завявайки че "няма достаъчно интерес"-надеждаха църквата да се затвори,а сградата да се използва "по-целесъобразно".Църквите в провинцията бяха особено силно засегнати и много от тях бяха затворени.Благодарение на хитрата тактика на ДС,това не изглеждаше като гонение.
Във всеки голям град оставяха по 1-2 църкви,но там "проповядваха" хора от ДС.Там водеха чужденци и им демонстрираха,че на практика има "свобода на вероизповеданията".

ТАЙНИТЕ ЦЪРКВИ

Изправени пред затворените църкви или контролираните от комунистите църкви,ние последвахме примера на Ранната църква в Рим.
В по-големите градове християните започнаха да се събират в домовете на вярващите и да се молят там,като всеки път се сменяше мястото,за да не бъде разкрито.
Събиранията ставаха около полунощ.По двама-трима наминаваха към осем,четири часа преди началото на срещата.Никога не пристигахме повече от 3-4 наведнъж,за да не събудят нечий интерес.Когато отивахме посред нощ улиците бяха пусти,но щом влезехме вътре бяхме натъпкани по 25-30 души.
---Скъпи братя и сестри в Христа,започвах аз,събрали сме се да се преклоним пред нашия Бог и да чуем Неговото Слово.Тази вечер Той е тук с нас.
И продължавах нататък.Около 3-4 часа.Завършвахме молейки се за всички християни в България и в Съветския Съюз.
Разотивахме се по същия начин,по двама по трима.
Подобни малки църкви започнаха да никнат из цялата страна,когато гонението доведе вярващите до такава искреност и посвещение,че бяха готови да рискуват дома си,работата си и дори свободата си,за да се събират и молят заедно.
Разбира се,хората на ДС понякога разкриваха нелегална сбирка,арестуваха водача,записваха имената на присъстващите и ги викаха в участъка на разпит,а понякога и за "нощни инструкции"-побоите в мазето на ДС.Когато откриеха християни да се срещат тайно,изселваха ги в най-затънтените села на страната.Щом те пристигнеха там,започваха да разпространяват Божието Слово,както правеха това у дома си.

БОКЛУКЧИЯТА С БИБЛИИТЕ

Един ден стещнах един възрастен човек с много мръсни дрехи,който се приближи и каза:Пасторе ти не ме знаеш кой съм но аз те познавам.Ела да ти покажа нещо. Разгърна дрипавото си палто и ми показа една обгоряла книга,много изпоцапана и окъсана.Разлистих и видях че е Библия.---Откъде я взе? ---От сметището на София.----Събирам отпадъци,но колкото за прикритие на истинската ми цел-Библията.Вече се интересувам само от тях и как да ги пусна сред хората.Ако властите искат наистина да ги унищожат,трябва наистина да са ценни тези книги.А освен това си изкарвам хляба като крада тези Библии именно от хората,които са ги задигнали.
Беше съвсем справедливо,комунистите крадяха Библиите от хората,той ги крадеше от комунистите и ги пускаше пак в употреба.
Повече не го видях.Но когато попадах на обгорени или много мръсни части от Библията,разбирах че стария боклукчия продължава да работи.

ТАЙНАТА ''ФАБРИКА ЗА БИБЛИИ''

Веднъж чух за някаква тайна фабрика за Библии,която била в задната част на един християнски дом в покрайнините на София и се запътих натам.Намерих я и вътре видях седем души около една дълга маса.Неизвестни как те се бяха сдобили с Библии и всеки преписваше на ръка старателно и бавно Библията.Гледаката беше невероятна и много показателна за окаяното положение на християните,които живееха при комунизма без Светото Писание.
Единия преписваше Йоан,друг Лука,трети Деяния на Апостолите,По 12 часа на ден.Щом завършеха някоя книга я слагаха при другите и подшиваха цялата Библия.
Макар и никога да не видях други,но чух за още фабрики за Библии.
Фабриките работеха ден и нощ,но за година произвеждаха най-много по 25 Библии.Един сакат човек със стара пишеща машина в ръцете правеше по няколко книги,но всичко беше капка в морето.Младежите християни идваха и питаха:Пасторе няма ли някоя Библия и за нас?
Ами идващото поколение? Как щяхме да ги учим на Божието Слово без Божието Слово?Лежах на тавана и се молех дълбоко натъжен.Нещо трябваше да се направи.Никога нямаше да задоволим нуждите си преписвайки Библии.Беше ясно че някой трябва да ни помогне отвън.
Ставаше ясно че трябваше да получим помощ от братята християни отвън Желязната завеса.Налагаше се някой да стигне до свободния свят,да събуди нашите братя за нашите нужди и да внесе по някакъв начин Библии.Някой трябва да говори от името на преследваните църкви,които нямаха глас.Някои настояваха аз да свърша тази работа."В края на краищата ти имаш семейство в Швеция и това е на-основателната причина да молиш да напуснеш България". А аз естествено копнеех да се събера със семейството си.
След много обрати(аз ги прескачам-Търпелив) заминаването стана възможно--на 31.12.1962 г в десет сутринта излетях от София за Прага,оттам за Източна Германия.А 10 минути преди новата 1963 г самолетът се приземи на летище "Арланда" Стокхолм.Когато прегърнах жена си си помислих:сън ли е или истина?
(със съкращения)
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

след още години
ПОСЛАНИЕ ОТ ПРЕСЛЕДВАНАТА ЦЪРКВА

Моята мисия сред вас християни от свободния свят е да разбудя съвестта ви за страданията и нуждите на братята ви зад Желязната завеса.Днес те страдат за вярата си,както са страдали Петър и Павел и християните от ранната църква.
Дали сме в България,в Русия или в Америка,ние сме част от същото тялоХристово.Всички сме братя и сестри в Христа,деца на един и същ Бог. Но онази част от тялото която е в комунистическия свят е измъчвана и затваряна.Тя страда така,както не е страдала от времето на мъчениците от Ранната църква.Не чуствате ли болката от това Тяло?
Напоследък умряха няколко християни от преследваната църква в Русия и сред тях Иван Мойсеев,войник в Съветската армия.Тайната милиция беше посочила,че е починал от "естествена смърт",но това не обяснява защо тялото беше насинено и осакатено.За тези християни е прието че умират от естествена смърт.Самият аз съм виждал стотици случаи на такава "естествена смърт" в затвора причинена от глад,бой и мъчения.
Зад фасадата на толерантност стоят деца за цял живот отделени от родителите си християни и настанявани в пансиони и възпитавани в атеизъм.Можете ли да си представите мъката на тези родители,чиито деца са били отнети?
И дори когато тази духовна борба кипи зад Желязната Завеса,когато мъченици умират за вярата си,а преданите Божии служители ги арестуват и завинаги откъсват от децата им,ДОРИ ТОГАВА ЧОВЕК МОЖЕ ДА ХОДИ НА ЦЪРКВА В СВОБОДНИЯ СВЯТ,ГОДИНИ НАРЕД,БЕЗ ДА ЧУЕ НИТО ЕДНА МОЛИТВА ЗА НАШИТЕ СТРАДАЩИ БРАТЯ В КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ.
Говорил съм по целия свят от името на страдащата църква и често съм питал:Молил ли се е някой с вас за измъчените християни от Страдащата църква? и почти винаги отговорът е бил: Не,никой.
На съвестта на всички свободни християни тежи позор.Ние християните в комунистическите страни сме ваши братя и сестри и сме едно тяло в Христа.Ние се молим за Библии и пособия за Евангелието,които ни са нужни за да запазим живо Божието Слово.Трагичната липса на Библии е най-голямата нужда днес в комунистическите страни днес.
Моите хора приемат страданието.Те разбират че това е техният кръст.Но не разбират че техните братя и сестри в свободния свят като че ли са ги забравили,дори и в молитвите си.
Сега аз съм далеч от жена ми и децата ми.Ден и нощ говоря от името на преследваната църква и призовавам свободните християни да се молят за нея.
Нашият християнски дълг пред Бога е да помагаме на бедстващите и страдащите семейства чиито мъже са в затвора заради вярата си.Трябва да им помагаме и има начини да го правим.
Никога няма да забравя,как моето собствено семейство е гладувало,когато бях в затвора.Много християнски домове сега преживяват същата трагедия и сега.
Как можем да спим спокойно,знаейки за страданията които те понасят?Как можем да четем Библиите си,а да не ридаем за тези,които нямат Библия?
Посланието което нося от преследваната църква е:
Не ни забравяйте.
Молете се за нас.
Дайте ни Библии,дайте ни с какво да работим и ние ще го използваме в името на Христа.
Отлично си спомням една от тъмните килии в Персин.Върху сивия цимент на стената бе издълбан надпис от непознат християнин,който гласеше-НИМА И ГОСПОД МЕ Е ЗАБРАВИЛ?
Този изтерзан зов,надраскан върху стената на затвора е днешният зов на нашите братя християни от преследваната църква в комунистическите страни.
Не,Господ не ги е забравил.Не бива да ги забравяме и ние.
Това е посланието ми към вас от името на преследваната църква.Ако го чуете и ако хората получат Библиите и помощта от която се нуждаят,ГОДИНИТЕ,КОИТО ПРЕКАРАХ ИЗ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ЗАТВОРИ,НЯМА ДА СА МИНАЛИ НАПРАЗНО.

Източник:

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=9577.0